От "Агролинк" посочват, че 90 процента от българите на желаят стари и нови ГМО, европейците искат право на избор в храната и семената, а без правила за етикетитиране и проследяване това е равно на дерегулиране на новите ГМО, което означава, че производители и потребители няма да имат право на избор.
Според "Агролинк" законодателното предложение за премахване на регулациите за новото поколение генетично модифицирани растения - нови ГМО или така наречените "нови геномни техники" (НГТ), премахва изискванията за етикетиране и проверките за безопасност.
През БТА по-рано днес председателят на сдружението д-р инж. Светла Николова коментира, че никой няма да знае какъв хляб яде, ако се приеме предложеният регламент от ЕК.
Няма да има проследяване, няма да има етикиране и никой няма да знае семената, преработените продукти и крайният продукт дали са в резултат на новите техники, каза тя.
Николова припомни, че при предишното обсъждане на регламента в Европейския парламент през 2023 г. е имало несъгласия най-вече свързани с проследяването и етикирането, което е заложено в настоящото европейско законодателство. По думите ѝ, ако новият регламент бъде приет, хората няма да знаят дали семената за крайните продукти са получени в резултат на новите техники. Според нея това ще доведе до ситуация, в която нито производители, нито потребителите ще знаят какви са житните зърна, нито произведено от тях брашно и след това крайните продукти.
Големите агенции, дори българският Център за оценка на риска по хранителната верига, изразиха становище, че тези нови техники не са оценени и не е направена оценка на риска и се предлагат законово, преди да бъдат научно и практически доказани като безвредни както за хората, така и за природата, но това не се взе предвид от ЕК, каза Николова.
БТА припомня, че през юли 2023 г. ЕК предложи нов регламент относно растенията, създадени чрез някои нови геномни техники.