Провалът на Франция в бюджетната консолидация вероятно ще засили надзора на Брюксел върху страните с прекомерен дефицит, смята Симеон Дянков

Провалът на Франция с мерките за фискална консолидация, довели до поискания и загубен вот на доверие от страна на правителството на Франсоа Байру, подкопава доверието в Пакта за стабилност и растеж на ЕС и в Процедурата при прекомерен дефицит. Ето защо Брюксел (ЕК и Съветът - бел. реп.) вероятно ще засили надзора и ще поиска по-ясни пътища за фискални корекции от всички държави членки с висок дефицит. Случилото се във Франция е и предупреждение, че предлагането и прилагането на мерките за фискална консолидация могат да доведат до политическа нестабилност без наличието на политически консенсус по въпроса. Това пише Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет и бивш министър на финансите на България, в свой анализ за последиците от оставката на френския премиер за други страни от ЕС, текстът на който бе получен в БТА. 
За Симеон Дянков Франция е пример за политическата сложност и изпитания при приемането на мерки за строги икономии при разпокъсани парламенти. Според него други правителства с крехки коалиции - като Белгия, Испания, Италия, Словакия и Малта, са изправени пред подобни рискове от отхвърляне на бюджета или периоди на политическа нестабилност. 
Сътресенията във Франция засилиха вниманието на инвеститорите към суверенния дълг на еврозоната. Държавите с дефицит над 3 процента отчитат нарастваща доходност на облигациите, повишаване на разходите за рефинансиране и ограничаване на фискалното пространство, пише Дянков. 
Списъкът от държави, към които авторът не изключва вероятността ЕК да затегне надзора и пътищата за фискална консолидация, включва Белгия (5,4 процента); Италия (3,5 процента); Испания (3,5 процента); Австрия (4,7 процента); Унгария (4,9 процента); Словакия (5,3 процента); Полша (6,6 процента); Румъния (9,3 процента), т.е. държави, които вече са в Процедурата по прекомерен дефицит. Към тях председателят на Фискалния съвет добавя и страните, чиито показатели са над целевия размер от минус 3 процента за 2024 година, но още не са в процедури за прекомерен дефицит като Малта, Финландия и България.
За Белгия Дянков пише, че ситуацията в страната наподобява тази във Франция както по мащаб на дефицита, така и по политическа сложност. За Италия той смята, че е уязвима на пазарен натиск заради високите нива на дълг. А за Испания Дянков обвързва прекомерния дефицит във време на политическа фрагментация.    
В заключение Симеон Дянков пише, че правителствената криза във Франция е сигнал, че фискалната консолидация е едновременно и политическо, и икономическо предизвикателство. 
"За други страни от ЕС, които превишават лимита за дефицит от 3 процента, френският случай е предупреждение: намаляването на дефицита без политически консенсус рискува да доведе до политическа нестабилност. Пазарите на облигации реагират с по-високи разходи за рефинансиране", обобщава авторът своята теза. 
Премиерът на Франция Франсоа Байру изгуби снощи поискания от него вот на доверие във връзка с плана му за бюджета за идната година, предвиждащ съкращения на разходите в размер на 44 милиарда евро – нещо, което не се хареса на мнозинството от французите, нито на политическите сили от левицата, на радикално левите и на крайната десница. Мерките, обявени от Байру в проектобюджета му, представен още през юли, целяха да намалят бюджетния дефицит и държавния дълг на страната, възлизащи съответно на 5,6 процента от БВП през 2024 г. и на 114 процента от БВП.
Сред мерките имаше и премахване на два празнични дни. А според допитване на агенция "Елаб" за Бе Еф Ем Те Ве 75 процента от французите са против идеята на Байру за премахването на два празнични дни с цел увеличаване на производителността, въпреки че 65 процента от французите са съгласни с констатациите на Байру, че спешно трябва да се работи за намаляване на дълга и на дефицита, но 60 процента от анкетираните смятат, че усилията, които Байру изисква от французите са прекалено големи.