Работилите в чужбина българи искат адаптиране на нашите обществени системи към тези, които работят по-добре, смята синдикален лидер от Търговище

Работилите в чужбина български граждани искат адаптиране на нашите обществените системи към тези, които работят по-добре. Това каза в интервю за БТА регионалният координатор на КНСБ в Търговище Николай Дяков. Изводът се е наложил след проведената двудневна информационна кампания в населени места от областта на Консултантския център към КНСБ за трудово-правна помощ за българи, работещи в Австрия и Германия.
Представен е проектът Fair European Labour Mobility 2 (FELM 2) – транснационална инициатива, създадена за подкрепа на командированите и мобилни работници в европейското пространство. Тя функционира в тясно сътрудничество с консултантската мрежа Fair Mobility и Австрийските обединени синдикати (ÖGB), като България е активен участник чрез КНСБ. Защита на трудовите права на българските граждани в Германия и Австрия е основната цел на проекта.
„Коректно е да кажем, че първото мероприятие между българските, австрийските и немските синдикати по темата се проведе през ноември 2024 г. Тогава посетихме кмета на Община Омуртаг и възникна идеята за по-сериозно посещение на населени места в област Търговище, където има доказано жители, които работят в Австрия и Германия. Благодарение на представители на Бюрата по труда в Търговище, в Попово и в Омуртаг, направихме анализ на населените места, откъдето не първо и второ поколение хора работят в Европа, обясни как се подбрани трите села Дяков.
В срещите с жителите на селата Беломорци, Голямо Ново и Кардам са участвали Марина Ставрева и Бистра Карадимова, Пламена Георгиева – консултант към „Справедлива мобилност“ за Германия и Благовеста Николова – консултант по проекта за Австрия.
По думите на синдикалния лидер картината и в трите села е пъстра. „Всяко се отличава със своята специфика – брой населени, временно пребиваващи, постоянно пребиваващи, етнически състав, местна икономика, интегриране в икономиката на общинския център. Навсякъде хората, които са работили в ЕС, са станали по-активни в социален аспект. Те наистина проявяват интерес към материи като здравно и социално осигуряване, безопасни условия на труд и не са индиферентни към тези теми, за разлика от хора, които изпълняват трудовите си задължения в съответните населени места. 
Дяков посочи и друг интересен акцент - че се създава устойчив модел за общности, които гравитират в определени географски райони в Австрия и Германия. Пример за това е омуртагското село Обител, където от много години хората масово отиват да живеят във Виена, създали са си микро-общност и се поддържат и си помагат. 
По време на посещението и благодарение на интереса от страна на кметовете, на представителите на Инспекция по труда, и на Бюрата по труда, възникна идеята за изграждане на постоянен център, който да дава информация на хора, които в момента работят или предстои да замина работят в Австрия или Германия. Това би било удачно за нашия регион, каза Николай Дяков. 
След срещата в омуртагското село Беломорци е станало известно, че 90 на сто от местните работят в чужбина. Според Дяков всяко населено място има своя уникална специфика. „Например Голямо ново – картината не е същата. Там по-малка част от хората активно и целенасочено работят в ЕС и повечето от тях предпочитат да работят в сивото или в тъмното – без договори, работят за съмнителни бизнес субекти. Това е първото впечатление по отношение на разликите. Ако Беломорци и Кардам могат да бъдат определени като селища, в които хората са си изградили навици и умения за намиране на работа в Германия и в Австрия, то в Голямо ново по-голяма част от местните предпочитат по силата на обстоятелствата да работят в сивата икономика“, добави той.
Синдикалният лидер допълни, че е установил ясно очертаваща се тенденция, че хората, които работят в страните от ЕС, връщайки се тук, решават да предявят претенции към различните обществени системи – здравна, социални, или пък към опазване на обществения ред, с идеята българската държава да предоставя гъвкав модел, какъвто те намират в Холандия, във Франция, в Австрия. Той сподели мнение на колегите си, че хора, на които веднъж им е помогнато чрез безплатната телефонна линия, започват да ги търсят отново, да си изграждат устойчиво мнение за разликите в съответните системи между  България и други държави от ЕС. Най-общо казано те искат адаптиране на нашите системи, към тези, които работят по-добре, заключи синдикалистът.