Разрастването на стейбълкойните може да отслаби банковото кредитиране в еврозоната и да отслаби прилагането на монетарната политика, показва доклад на ЕЦБ

Работен документ на Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреждава, че бързото разрастване на пазара на стейбълкойни може да отслаби банковото кредитиране в еврозоната, да направи по-трудно предвидимо въздействието на решенията по лихвите и, при по-широка употреба на инструменти, обвързани с щатския долар, да увеличи риска от пренасяне на външни финансови условия към европейската икономика. Основната теза на авторите е, че ако все повече домакинства и фирми прехвърлят част от средствата си от банкови депозити към стейбълкойни, това не просто намалява ресурсната база на банките, а променя и самия механизъм, по който паричната политика се предава към реалната икономика, се посочва в анализа, изготвен от шестима експерти от ЕЦБ.
Изследването подчертава, че темата вече не е периферна. По данни в документа глобалният пазар на стейбълкойни е достигнал приблизително 300 млрд. долара, а прогнозите за 2030 г. са за ръст до между 900 млрд. и 4 трилиона долара. Стейбълкойните, обвързани с валути, различни от щатския долар, може да достигнат между 20 млрд. и 300 млрд. долара до края на десетилетието. В същото време около 99 процента от световното предлагане остават обвързани с долара, докато стейбълкойните, деноминирани в евро, засега са малък сегмент с пазарна капитализация от около 615 млн. евро. Към края на 2025 г. стейбълкойните представляват около 10 процента от целия пазар на криптоактиви, използват се в приблизително 80 процента от сделките на платформите за криптоактиви, а месечният им обем на публични блокчейни достига около 7 трилиона долара.
Най-силният аргумент в подкрепа на основната теза е свързан с изместването на депозитите. Според оценките в документа увеличение на пазарната капитализация на стейбълкойните с 10 процента в рамките на една година е последвано от спад от около 1,5 процента в дела на депозитите на дребно и от свиване с приблизително 0,2 процента на кредитирането към фирмите. На равнище отделна банка картината е сходна: когато влиянието на стейбълкойните върху дадена банка се увеличава, ръстът на кредитите през следващите 24 месеца отслабва с около 2,5 процентни пункта. Изводът е, че при по-широко навлизане на тези инструменти натискът върху кредитната активност може да стане осезаем, особено ако отливът на депозити стане траен.
Документът дава и по-конкретна представа какво означава това в числа за банковата система. Според анализа спад на овърнайт депозитите, равен на 0,8 процентни пункта от активите, намалява годишния ръст на кредитите с около 1 процентен пункт. В по-широк мащаб това означава, че ако 100 млрд. евро бъдат изтеглени от депозити на дребно и се пренасочат към стейбълкойни, това може да се превърне в приблизително 50 млрд. евро по-малко отпуснати заеми. Авторите изрично отбелязват, че дори част от тези средства да се върнат в банковата система през емитентите на стейбълкойни, този приток би бил само частичен и не би компенсирал напълно загубата на по-стабилните депозити на домакинства и фирми.
Централният извод на изследването надхвърля ефекта върху кредитната активност. Според авторите по-широкото използване на стейбълкойни променя самия механизъм, чрез който решенията на Европейската централна банка се предават през банковата система, и прави крайния ефект по-труден за прогнозиране. В еврозоната банките са основният канал, по който промените в лихвените проценти достигат до домакинствата и фирмите. При преливане на част от депозитите към стейбълкойни банките губят част от стабилния си ресурс, стават по-зависими от финансиране на едро и реагират различно на едни и същи лихвени решения. Затова авторите не твърдят, че паричната политика ще стане автоматично по-силна или по-слаба, а че ще стане по-малко предвидима в резултатите си.Анализът показва, че при неочаквано повишение на основната лихва с 0,25 процентни пункта ръстът на кредитите за всички банки в извадката се забавя най-силно около година по-късно – с около 0,3 процентни пункта. При банките с по-голяма зависимост от финансиране на едро ефектът достига близо 0,7 процентни пункта. Това означава, че едно и също решение на централната банка може да има различно отражение върху кредитирането според структурата на финансиране на отделните институции.
Подобна разлика се наблюдава и при банките с по-голям дял клиенти, притежаващи криптоактиви, където охлаждащият ефект от повишаването на лихвите върху кредитирането е значително по-слаб.
Изследването обръща внимание и на валутната структура на финансирането. Около 30 на сто от финансирането на едро на банките в еврозоната е деноминирано в щатски долари, а пазарът на стейбълкойни е доминиран от инструменти, обвързани с долара. При по-широкото им използване външни финансови условия биха могли по-лесно да се пренасят в еврозоната, независимо от политиката на Европейската централна банка.
На макроравнище моделът сочи, че повишение на лихвите с 1 процентен пункт намалява ръста на пазарната капитализация на стейбълкойните с около 3 процентни пункта след две години, докато банковото кредитиране спада с приблизително 1,5 на сто, а безработицата се повишава с около 0,2 процентни пункта.
Като посока за действие авторите акцентират върху по-строга прозрачност на резервите зад стейбълкойните, надеждни механизми за обратно изкупуване, адекватни капиталови буфери и ефективен надзор. В този контекст се разглежда и ролята на дигиталното евро като публична алтернатива, която да съхрани паричния суверенитет, без да се превръща в пълен заместител на банковите депозити. Според анализа лимити върху индивидуалните наличности биха ограничили риска от масово прехвърляне на средства от търговските банки към централната банка при напрежение.
В документа се отбелязва, че действащата европейска рамка вече предвижда изисквания за част от резервите на емитентите да се държат в банки от ЕС, както и ограничения за обема на трансакциите при стейбълкойни, обвързани с чужда валута. Тези мерки се разглеждат като елемент от защитата на финансовата стабилност и ефективността на паричната политика. 
 За България в документа няма отделна количествена оценка, но изводът е пряко разбираем и от българска гледна точка: в икономики, в които банките остават основният канал за кредитиране, по-широкото изместване на депозити към стейбълкойни би означавало по-нестабилна ресурсна база, по-ограничено кредитиране и по-сложно предаване на решенията на централната банка към фирмите и домакинствата. Затова и основното послание на документа е не, че дигиталните активи трябва да бъдат спрени, а че растежът им трябва да бъде посрещнат с внимателен регулаторен дизайн, силен надзор и ясно разграничение между частните стейбълкойни и публичната алтернатива, каквато би било дигиталното евро.