Развитието на събитийния туризъм в България и преките и косвените икономически ползи за страната и в частност за туризма бяха във фокуса на дискусия в рамките на конференция "Дестинация България на фокус за 2026 г.", организирана от Националния борд по туризъм (НБТ), с институционалната подкрепа на Министерството на туризма, която се провежда в NV Tower, София.
Целта на форума, който по-рано днес бе открит от заместник-министъра на туризма Ирена Георгиева, е да представи събитията с най-голямо значение за утвърждаване на страната ни като туристическа дестинация, които ще привлекат мащабен брой посетители от България и чужбина през следващата година и ще имат пряк икономически принос. В конференцията участват кметове на общини, представители на министерства, Националния фонд "Култура", социологическа агенция "Тренд", Института за пазарна икономика, Българската фестивална асоциация, Българското конгресно бюро, НДК, Българската федерация по волейбол, Института за анализи и оценки в туризма и други свързани институции.
Евелина Славкова, съосновател на социологическа агенция "Тренд", представи концепцията за създаване на индекс "Дестинация България" от Изследователски център "Тренд" в партньорство с други организации. Индексът е първият по рода си инструмент, който цели системно, обективно и мултидисциплинарно измерване на въздействието на събитията в България. Индексът ще даде възможност на държавата, общините, организаторите и бизнеса да планират своите събития по-интелигентно, базирайки се на реални данни, сравними показатели и доказуеми резултати. Индексът цели да оцени реалното влияние на всички видове събития, включително фестивали, културни инициативи, спортни прояви и конгресни събития. Измерването ще обхваща не само икономическия план, но и социално-културния, туристическия и имиджовия ефект. Сред ключовите области, които ще бъдат измервани, са икономически ефект, социално-културен ефект, имиджов и туристически ефект, като допълнително измерение е организационно-оперативната устойчивост. От "Тренд" съобщиха, че предстои процес на събиране на информация и изграждане на най-адекватния инструмент през следващите месеци в сътрудничество с Националния борд по туризъм и експерти. Целта е на подобно събитие през следващата година да бъдат представени методиката, работата и готовите резултати.
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, посочи, че оценка на икономическите и социалните ефекти от събитията може да се направи и от изкуствени интелект, но най-важното е да се зададат правилните въпроси за оценката. При количественото измерване фокусът трябва да е върху превръщането на интуитивните, емоционални усещания (като "значимо", "важно") в количествена стойност (число). Според икономиста, за да се аргументира финансирането на дадено събитие, трябва да се отговори на два основни въпроса на инвеститора: дали инвестицията ще се върне директно при него и дали парите биха донесли повече ползи за общността, ако се вложат в нещо друго (напр. тротоари, тролейбуси). За да бъде оценката сериозна, тя трябва да включва използване на твърди финансови данни, социологически инструменти и аналогии с подобни събития, смята Богданов.
Андрияна Татарева, изпълнителен член на Съвета на директорите на НДК, напомни, че НДК е най-големият конгресен център на Балканския полуостров и предстои догодина да отбележи 45 години от създаването си. По думите й НДК е уникален център, който позволява домакинство на мащабни събития, като конференцията на неврохирурзите с около 3000 делегати. Тя акцентира върху нуждата от дигитализация на процесите, включително създаване на културен хъб (място с информация за всички културни събития), за което НДК работи, и използване на AI за генериране на данни, а маркетингът бе определен като "инфраструктура" за достигане до правилната аудитория. Във връзка с отбелязването на 45-годишнината на НДК са планирани множество събития, като едно от най-значимите ще бъде концерт на Софийска филхармония с Лили Иванова на 31 март, каза Татарева.
Васил Димитров, председател на УС на Българска фестивална асоциация, посочи необходимостта от стратегическо партньорство между фестивалите, културата и туризма за постигане на значителен икономически и социален ефект. Той каза, че културата не е просто разход, а инвестиция в бъдещето на България и даде пример с Античния театър в Пловдив, който е инвестиция от римско време, но и до днес носи дивидент на града и държавата. Според него фестивалите са двигател на идентичност и имидж, генератор на добавена стойност в туризма, средство за удължаване на туристическия сезон. Сред отправените от Димитров препоръки е да има стратегическо планиране и предвидимост във финансирането, като се осигури предварително тригодишно финансиране за група от стратегически фестивали. Фестивалите трябва да станат част от туристическата марка на България. Необходимо е и подобряване на инфраструктура пътища и транспорт, но и концертните зали с добра акустика в големи градове като Варна и Пловдив.
Мария Арсова, член на УС на Българско конгресно бюро, член на КС на НБТ, представи развитието на конгресния туризъм в България и разказа за положителния опит на Хърватия. Тя изтъкна, че през 2016 г. страната приема Национална стратегия за развитие на конгресния туризъм. Националният туристически борд на Хърватия е подкрепен от държавата с конкретни суми, а Националното конгресно бюро е на негово подчинение. Арсова посочи нуждата от изграждане на мрежа от посланици (специалисти, като неврохирурзите), които да популяризират държавата като конгресна дестинация. Като цяло тя посочи необходимостта от държавна инвестиционна намеса за развитието на този сегмент.
Любомир Ганев, президент на Българската федерация по волейбол, даде стойностните измерения на приноса и ефекта от домакинството на големи волейболни събития в България, фокусирайки се върху Европейското първенство по волейбол за мъже през 2023 г. и предстоящото през 2026 г. в София. За предстоящото събитие той каза, че очакваният икономически ефект ще е над 20 млн. евро за България, града и региона, като посочи, че над 2 млн. евро от тази сума ще бъдат осигурени от федерацията. Очаква се за събитието над 10 000 чуждестранни туристи да посетят София.
Проф. Николай Вълканов, председател на СД и собственик на "Минстрой Холдинг" АД, член на УС на НБТ, за пореден път акцентира върху проблема с лисата на кадри в туризма, а и в други икономически сектор и посочи необходимостта от разрешаването на въпроса с бързия внос на работници както в туризма, така и в строителството. Той посочи нуждата да се криминализира плащането на работниците "на ръка".
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева съобщи, че по данни на браншовите организации в туризма в сектора има необходимост от около 8000 работници от множество трети страни. "Това, което предстои да направим и ще излъчим такова писмо към вас всеки момент, е да разберем кои от тези работници за кои страни съответно е нуждата от виза C, виза D, за да можем максимално полезно за бранша и удобно за администрацията, от която това зависи, да излъчим информация за това да се разпредели ресурсът на другите институции, и да стане възможна по-бърза обработката на тези документи", каза Георгиева. Тя допълни, че с внесения в Народното събрание закон и създадена междуведомствена работна група под ръководството на вицепремиера Гроздан Караджов се очаква да бъдат отключени "процедури, които изглеждат тромави и пречат за по-бързото решаване" на въпроса с вноса на кадри от трети страни.