Реалната стойност на климатичната помощ от богатите страни за Глобалния юг е едва една трета от обявените близо 137 млрд. долара, показва доклад на Оксфам

Богатите държави отново са прувеличили „реалната стойност“ на климатичното финансиране, което предоставят на страните с ниски и средни доходи, сочат данни от нов анализ на неправителствената организация „Оксфам“ (Oxfam), който беше изпратен до редакционната поща на БТА. Сумата през 2024 г. е надценена с около 100 милиарда долара – през 2022 г. завишението е била 88 милиарда.
Правителствата съобщиха, че са мобилизирали близо 137 милиарда долара финансиране за климата през 2024 г., с които да помогнат на страните от Глобалния юг да намалят емисиите си и да се справят с влошаващите се последици от климатичните промени. От тях 69 милиарда долара (65 процента) са отпуснати като заеми. Много от тези заеми са предоставени при пазарни условия, което изисква малко или никакво финансово усилие от богатите страни, а същевременно увеличава дълговете на страните от Глобалния юг.
Истинската стойност на климатичното финансиране от богатите държави през 2024 г. е било между 33 и 45 милиарда долара, или около една трета от обявените стойности, според изчисленията на „Оксфам“. Само 15 до 18 милиарда долара са били отпуснати за адаптация към климатичните промени.
Констатациите идват само седмици след преговорите за климата в Бон, където правителствата на богатите държави отказаха да засилят ангажимента, поет на COP30 в Бразилия, за утрояване на финансирането за адаптация до 2035 година.
Дори утрояването на финансирането би задоволило едва една трета от нуждите на по-бедните страни според изчисленията на „Оксфам“.
Организацията откри разлика между заемите с пазарни лихвени проценти и тези с преференциални условия, като същевременно взе предвид и преувеличените твърдения относно значимостта на тези финансови средства за климата.
„За пореден път най-богатите и най-замърсяващи страни преувеличават реалната стойност на финансирането за борба с последствията от климатичните измениеия, което предоставят, създавайки илюзията за солидарност, като същевременно предоставят далеч по-малко, отколкото твърдят“, каза Мариана Паоли, ръководител на отдела за климатична политика в „Оксфам“. „Вместо да помогнат на по-бедните страни да издържат на кризата, за която не са допринесли, богатите страни ги тласкат още по-дълбоко в дългове чрез заеми, много от които се предлагат при доходоносни търговски условия“, добави тя. „Това е жестока ирония: най-отговорните плащат по-малко и дори печелят – докато най-неотговорните плащат повече“, коментира Паоли.  
Необходимо е публично, безвъзмездно финансиране за климатични мерки, подходящи за размера на климатичната криза – а не счетоводни трикове, заеми или празни обещания, заяви Паоли. „Безвъзмездните средства са спасителни пояси, които позволяват на страните да се адаптират към променящия се климат, да намалят емисиите, да защитят човешки животи и да реагират на опустошителните загуби и щети“, каза тя. Богатите страни трябва драстично да увеличат финансирането си на COP31 и да изпълнят поетите си ангажименти, призова Паоли.