Реформите в пенсионната система се отблагодаряват, но слабото място в България остава демографската картина, според международен доклад

Последните реформи, по-специално повишаването и обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота, осигуряват на българската пенсионна система добър резултат, по-специално по стълба за устойчивост, оценяващ се с "Много добър 2,3". С общ резултат 3,3 българската пенсионна система се нарежда в горната част на средния сегмент, като изпреварва страна като Германия например. Това е записано в анализа на "Алианц" (Allianz)  "Глобален пенсионен доклад", който обхваща преглед на пенсионните системи в 70 държави.
Слабото място на българската пенсионна система обаче остава демографската перспектива, която става все по-мрачна: делът на хората на възраст 65 и повече години на 100 души в активна възраст се очаква да нарасне от 35 процента на 52 процента през следващите 25 години, допълват от германската финансова група.
Като се имат предвид относително ниските частни спестявания, няма как да се осигури устойчивото разгръщане на напълно финансираните професионални и частни стълбове в българската пенсионна система. Други проблеми са високото ниво на заетост в сивия сектор и недостигът на възможности за работа за по-възрастните работници като след 65-годишна възраст само 10 на сто от мъжете са все още на работа – докато в Япония, глобалната лаборатория за застаряващи общества, този дял е 35 процента.
Общото заключение в документа е, че натискът за реформиране на пенсионните системи остава актуален като въпрос. За това говори непретегленият общ резултат от 3,7 на всички анализирани пенсионни системи. От компанията анализират системите с помощта на създадения от нея "Алаинц Пеншън Индекс" (Allianz Pension Index, API). Общият показател в предходния доклад беше от 3,6. Обобщената информация в доклада се съдържа в изпратеното съобщение в редакцията на БТА. 
Индикаторът се състои от три стълба: анализ на демографската и фискалната ситуация и оценка на устойчивостта (напр. периоди на финансиране и вноски) и адекватността (напр. обхват и пенсионни равнища) на пенсионната система. Взети са предвид общо 40 параметъра, като оценките варират между двете крайности от 1 (няма нужда от реформа) и 7 (остра нужда от реформа). Претеглената сума на всички параметри отразява натиска за реформа в съответната система.
От "Алианц" наблюдават големи различия между отделните държави. Има малка група страни, като Дания, Нидерландия и Швеция, които с общ резултат доста под 3 се справят сравнително добре, защото своевременно възприемат курс на устойчивост, като поддържат добре финансирани системи. На пръв поглед може да е изненадващо, че Япония също попада в този списък. За разлика от всички останали страни обаче тя последователно прилага различен подход: да се работи по-дълго. Дори и днес една трета от хората на възраст от 65 до 70 години там все още работят, а през следващите няколко години се очаква реалната пенсионна възраст да се повиши до 70 години, уточняват от "Алианц".
За момента по-голямата група се състои от държави с общ резултат под 4, където има спешна нужда от реформа за защита на пенсионните системи от въздействието на демографските промени. 
Тази група включва много развиващи се страни като Малайзия, Колумбия и Нигерия. Техният проблем е не толкова структурата на пенсионната система сама по себе си, а по-скоро ограниченият ѝ обхват: делът на работещите в сивия сектор, които не са обхванати от системата, обикновено надхвърля 50 процента. Следователно в тези страни на първо място са необходими дълбоки реформи на пазара на труда, за да се създаде основа за всеобхватна пенсионна система. В противен случай пенсионната система ще се превърне в още един фактор, който увеличава неравенството, добавят от дружеството. 
И накрая третата група пенсионни системи включва много европейски страни като Германия, Франция и Италия, чиито пенсионни системи досега са предприели само предварителни стъпки към налагане на капиталовия принцип – разходопокривните плащания доминират, а натискът за реформи е голям с оглед на бързото застаряване на населението.
В доклада си от "Алианц" изтъкват положителното въздействие на миграцията върху социалните системи на приемащите работници държави, но едновременно с това и отчитат и изчерпването на ползотворните ефекти от нея.  
Продължителността на живота се увеличава непрекъснато в продължение на десетилетия (с кратко прекъсване поради пандемията от Covid-19), докато раждаемостта продължава да намалява. Има обаче едно явления, което значително е намалило очакваното въздействие върху пазарите на труда и социалните системи: миграцията. През последните пет години например почти 90 процента от 1,6 милиона нови работни места, подлежащи на социалноосигурителни вноски в Германия, са били заети от имигранти, според изводите в доклада.
"Дори не всички имигранти да си намерят работа веднага, миграцията помага за постигането на баланс", коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. "Вероятно няма да можем да разчитаме на това в бъдеще, тъй като в основните страни на произход просто има все по-малко кандидати, които имат желание да емигрират. Отделно Европа вероятно в бъдеще ще загуби част от привлекателността си като район за имиграция. Следователно за нас ще бъде от решаващо значение да използваме още по-ефективно съществуващия потенциал. Това се отнася за жените на непълно работно време, които трябва да бъдат освободени от грижите за отглеждането на децата, както и за и по-възрастните служители, които все още твърде често се сблъскват с възрастова дискриминация на работното място."  
Според изчисленията на "Алианц" "дупката" в пенсионните спестявания на по-младите поколения само в еврозоната възлиза на средно около 350 млрд. евро годишно. Това звучи като голяма сума, но може да се преодолее, ако процентът на спестяванията се повиши с една четвърт.
"Поколението "X" трябва да спестява повече, за да си гарантира желания стандарт на живот в напреднала възраст – това е безспорно", посочва Людовик Субран, главен икономист в "Алианц". "Не бива обаче да гледаме само едната страна на уравнението, т.е. усилията на домакинствата за икономии. От решаващо значение е да мислим също така за пенсионното осигуряване и развитието на капиталовия пазар. Пенсионните спестявания трябва да се инвестират рентабилно в бъдещ растеж и иновации. Това е ключът към преодоляването на демографските промени (както и на измененията на климата). Европа все още има големи дефицити в тази област."  
Най-добрите пенсионни системи с резултат на индекса от под и точно 3 са тези на споменатите вече Дания, Нидерландия, Швеция, Япония и на още Нова Зеландия и Израел с оценка от 3. Припомняме, че общият резултат на България е от 3,3.