Регионалният академичен център на БАН в Смолян предлага да бъде създаден областен инвестиционен фонд за финансиране на политики за спиране на обезлюдяването в Родопите

Създаване на регионален инвестиционен фонд в Смолян, чрез който да се финансират политики, насочени към развитие на планинската област, може да бъде съвременно решение за спиране на обезпокоителните тенденции на обезлюдяване на Родопите. Това заяви пред БТА д-р инж. Момчил Караиванов, координатор на Регионалния академичен център на БАН в Смолян. Според него във фонда биха могли да постъпват приходи, генерирани от местните енергийни ресурси, основавайки се на европейски практики в страни като Франция и Швейцария. Смолянска област и Родопите имат богат потенциал, но е необходима национална политика за планинските райони, която да компенсира тревожните демографски и икономически процеси, смята инж. Караиванов. 
Предложението за учредяване на регионалния инвестиционен фонд предвижда той да се финансира с определен процент от годишните приходи от производството на електроенергия в обекти, разположени на територията на Смолянска област. Тя е сред планинските райони на страната, характеризиращи се с ограничени икономически възможности и сериозни демографски предизвикателства, докато същевременно на територията й се намират значими хидроенергийни централи, използващи природния ресурс, се посочва в предложението на Регионалния академичен център. Създаването на регионален фонд би гарантирало, че част от тази генерирана икономическа стойност се реинвестира директно в местните общности, обяснява инж. Момчил Караиванов. Той посочва примери с подобни практики във Франция, където е въведена законова рамка за концесионирането на хидроенергийни обекти, което гарантира разпределението на приходите от експлоатацията им в полза на местните власти. 
Регионалният академичен център в Смолян е едно от звената на БАН, създадени именно с идеята да бъдат в помощ на развитието на регионите, припомня координаторът. Смолянският център залага в своите планове да провокира дискусия относно необходимостта от регионални инициативи и национална политика за компенсиране на неблагоприятните икономически условия в планинските райони. 
Смолян е областта с най-висока степен на обезлюдяване и демографските тенденции са стряскащи, посочва инж. Караиванов. Според него със създаването на регионален фонд би могло да се инвестира в инфраструктурни проекти, в подкрепа за образователни, научни и културни институции, за развитие на планински и екологичен туризъм. 
Отдавна отмененото 22-ро постановление от 80-те години на миналия век, насочено към планинските и слабо развитите райони на България, се е основавало на мерки, прилагани по същото време в Бавария, обяснява координаторът на Регионалния академичен център. След отмяната на това постановление, според инж. Караиванов, така и не са реализирани обещанията за приемане на закон за планинските райони, както и плановете за изграждане на каскада „Горна Арда“ и за ГКПП Рудозем - Ксанти. Граничният преход при Рудозем вече е отворен, благодарение и на усилията на Областната администрация в Смолян през годините, но само с капацитет за леки автомобили и не е спазено все още условието от междуправителственото споразумение от 1996 г. за осигуряване на транспортна достъпност и за товарен и автобусен превоз, уточни той. 
Проектът за скоростен път Пловдив – Смолян – Рудозем – Ксанти е от първостепенна важност за транспортната инфраструктура на областта,  за него се настоява от години, заяви инж. Караиванов. Той припомни, че този проек е част от широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Преценено е, че тук трябва да има такъв път както за икономическо развитие, така и за свързване на двете магистрали – „Тракия“ и гръцката „Виа Егнатия“, допълни Момчил Караиванов. От Регионалния академичен център в Смолян настояват местната общност да има своята дума при определяне на самото задание за скоростния път, за да се проектира интегриран коридор за икономическо развитие с основа транспортната връзка. Местните институции и експерти да могат да се произнесат по отношение на трасето,  начина на изграждане и възможности за отбивки към територии, които имат потенциал за развитие, уточнява инж. Караиванов. Според него това е важно, за да не се допусне проект за скоростен път, който да не носи явни икономически ползи за територията. 
Разработването на политики за омекотяване на тежките икономически последици в планинските райони са сред основните теми в работата на Регионалния академичен център. Сред примерите са идеите за водно огледало и наблюдателна площадка на яз. „Цанков камък“, които са важни, както за местната общност, така и за НЕК и „Язовири и  каскади“.  Те са възможност да се представи това модерно съоръжение, могат да донесат значителна полза за туризма в района и е важно да се намери съвместно решение. При бъдещото изграждан на ХЕК "Горна Арда" е задължително да се предвидят необходимите съоръжения и инфраструктура, които да позволят по най-подходящ начин да се използва туристическият и стопанският потенциал на бъдещото съоръжение, смята инж. Караиванов.
Като част от инициативите за подпомагане развитието на туризма от Центъра планират предстоящо събитие в Националната астрономическа обсерватория (НАО) „Рожен“. Обсерваторията ще бъде включена като „1-ви звезден обект“ в маршрути „Звездната обиколка на Родопите“. Разработваните „Звездни туристически маршрути“ в региона са част от стратегия за популяризиране на дестинацията със запазената марка „Родопи – планина по-близо до звездите“. 
Предложенията на Регионалния център на БАН залагат на експертния и образователен потенциал на Смолянска област. От години Смолян е сред първите 3 места в националното класиране по отношение на резултатите на учениците от матури и външно оценяване, подчерта инж. Караиванов. Според него  традициите в образованието и добрите условия в учебните заведения са условия да се привлекат млади семейства, особено по отношение на дистанционните професии. 
Към перспективите за туристическо развитие на Смолянски район, инж. Караиванов добавя популярността на родопското село Момчиловци в Китай. Всеки ден между 8 и 10 милиона китайци вкусват мляко с марка „Момчиловци“, а това е шанс и за привличане на туристи от азиатската държава „по пътя на млякото“, според координатора на Центъра на БАН. Той дава като пример целенасочени политики за планинските райони във Франция, Швейцария, както и Алпийската конвенция.