Проучването е разработено на база на коефициента Енгел, като отчита каква част от бюджетите на домакинствата се харчи за храна в столиците на 46-те японски префектури и района на Токио, като се използват усреднени петгодишни стойности от 1985 година. От 2020 г. до 2024 г. в средно 37 от 47 града (или 78,7 на сто) са отчетени рекордни стойности за домакинствата, състоящи се от двама или повече души. Коефициентът на Енгел е най-висок в Осака (31,2 на сто), следвана от Аомори (29,6 процента) и Кобе (29,2 процента).
Средното за страната ниво е било 26,1 процента през 1985-1989 г. и след това се колебае в границите между 23 и 24 процента за 25-те години до 2014 година. Показателят леко нараства до 25,6 процента през 2015-2019 г., преди да скочи до 27,5 процента през най-скорошния петгодишен период.
Повишението около 2020 г. отразява спада в разходите, свързани с дейности извън дома, по време на пандемията от КОВИД-19. След това растежът продължава на фона на поскъпването на храните при по-слабата йена и по-високите цени на материалите.
Коефициентът Енгел, наречен така по името на германския статистик Ернст Енгел, се използва широко в Япония като показател за благосъстоянието на домакинствата. По-висока стойност означава, че семействата ще разполагат с по-малко пари за други разходи.
Очаква се показателят да остане висок за известно време, тъй като цените на ориза, който е основна храна в Япония, остават високи, а цените на други храни продължават да се повишават. В началото на 60-те години на 20 век коефициентът се колебаеше около 40 процента в периода на силен икономически растеж на Япония, но след това започна да спада с разширяването на икономиката.
Анализът се базира на Изследването на доходите и разходите на домакинствата, което се публикува всеки месец от японското министерство на вътрешните работи и комуникации.