Парламентарната Комисия по туризъм обсъди днес два законопроекта, свързани с уреждането на статута на националните курорти и инфраструктурата там.
В заседанието участваха министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош, Ирена Георгиева – съветник на министъра, и Павлин Петров, заместник-министър на туризма, както и представители на бранша.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Любен Дилов от ПГ на ГЕРБ-СДС, и група народни представители, регламентира статута, обявяването и контрола на националните курорти в България. Проектът на нормативен акт бе представен от Любен Дилов.
Вторият проект на нормативен акт за промени в същия закон, внесен от Атанас Атанасов, Людмила Илиева и Любен Иванов (ПГ на ПП-ДБ), цели да регулира финансирането и поддръжката на инфраструктурата в националните курорти. Законопроектът беше представен от Людмила Илиева.
В законопроекта на ПГ на ГЕРБ-СДС „национален курорт“ се дефинира като урбанизирана територия (населени места или части от тях и селищни образувания) по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето, която може да е разположена на територията на една или повече общини и за който е прието решение на Министерския съвет за обявяване на национален курорт, и разполага с необходимата инфраструктура и ресурси (природни или културни) за лечебни, развлекателни или други услуги.
Процедурата по обявяването предвижда общините да подават заявление до министъра на туризма след решение на общинския съвет. Тя се провежда от специална комисия, назначена от министъра, а крайното решение се взема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“. Курортът трябва да разполага с туристически забележителности, развита инфраструктура (техническа и транспортна), медицинско обслужване, аптека на територията на общината, осигурен обществен ред и разнообразни ценови нива на услугите. С промените се цели постигане на устойчиво развитие на туризма, по-добра реклама на дестинацията и планиране на разходи за подобряване на общинските обекти и услуги. Държавата се ангажира с популяризирането на националните курорти на международни и национални форуми, а на официалната интернет страница на Министерството на туризма се поддържа информация за националния курорт. В проектозакона е предвидено министърът на туризма да осъществява периодичен и извънреден контрол за спазване на критериите чрез проверки на място и анализ на документи. Статутът на национален курорт може да бъде отнет при липса на ключови критерии, риск за живота и здравето на гражданите или застрашаване на устойчивото развитие на туризма, предвижда още законопроектът.
Законопроектът на ПГ на ПП-ДБ предвижда туристическата инфраструктура в националните курорти да се изгражда и поддържа от нейния собственик, а източниците на финансиране на тази дейност идват от 80 процента от приходите на съответната община от туристическия данък и наеми или концесии на морски плажове в района на курорта. Този механизъм на финансиране се прилага само за курорти, чиято инфраструктура е собственост на частноправни субекти, а не на държавата или общината.
Средствата трябва да покриват изграждането, обновяването, енергийни и ВиК разходи и дейности по охрана на обществения ред (включително частна охрана). Собствениците на тази инфраструктура са длъжни да подават ежегоден прогнозен план за разходи към министъра на туризма до 1 ноември, който го утвърждава в едномесечен срок, а общината превежда средствата на собственика в рамките на 14 дни след одобрението, предвижда проектозаконът. Собственикът е длъжен да представи отчет за похарчените средства до 1 ноември на следващата година.
В законопроекта на ПГ на ПП-ДБ се допълва дефиниция на "национален курорт", според която това е урбанизирана територия, в която не по-малко от две трети от услугите се предлагат в хотели.
С преходни разпоредби на проекта на нормативен акт се предлага с влизането в сила на закона да се прекратят всички съществуващи договори за поддръжка на инфраструктура между собствениците на инфраструктура и собствениците на обекти в курорта. Предвижда се промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, позволяваща средствата от концесии и наеми на плажове да се използват целево за обслужващата ги инфраструктура.