„Началото на 2026 г. е белязано от безпрецедентен брой кризи и тревожни геополитически събития“, се посочва в писмото. По думите на Фори компанията трябва да действа „в духа на солидарност и независимост“.
Той отбелязва, че индустриалната среда е под силен натиск заради конфронтацията между САЩ и Китай, като търговските напрежения вече са довели до „значителни логистични и финансови странични щети“. След обявените през април мащабни мита от президента на САЩ Доналд Тръмп Китай наложи ограничения върху износа на редкоземни елементи, а САЩ временно замразиха износа на двигатели и ключови компоненти за Китай. Част от тези компоненти са необходими и за самолетите на „Еърбъс“, сглобявани на китайска територия. Аерокосмическата индустрия получи частично изключение от американските мита.
Въпреки предизвикателствата Фори отчита „добри общи резултати“ за изминалата година и поздравява около 160 000 служители на компанията. По думите му подразделението „Еърбъс Дифенс енд Спейс“ (Airbus Defence and Space) е стъпило на по-стабилна основа след дълбока реструктуризация, а хеликоптерният бизнес показва „забележителна стабилност“.
Фори посочва, че веригите за доставки са се подобрили след пандемията от КОВИД-19, но продължават да създават рискове. Най-сериозните затруднения са свързани с доставките на двигатели от „Прат енд Уитни“ (Pratt & Whitney) и Си Еф Ем (CFM) - съвместно предприятие на „Джи И Аероспейс“ (GE Aerospace) и „Сафран Еъркрафт Енджинс“ (Safran Aircraft Engines).
Компанията трябва да извлече поуки и от най-голямата си досега кампания по отзоваване на продукти, свързана със софтуерна актуализация, подчерта Фори. „Еърбъс“ ще публикува финансовия си отчет на 19 февруари.
В писмото си Фори визира поредица от натрупващи се геополитически събития, които през последните години оказват пряко влияние върху глобалната авиационна и отбранителна индустрия. Сред тях са продължаващата война в Украйна, ескалацията на търговското и технологичното противопоставяне между САЩ и Китай, а и други държави, както и засиленото използване на мита, санкции и експортни ограничения като инструмент на икономическата политика.
Допълнителен фактор на несигурност са ограниченията върху износа на критични суровини и компоненти, включително редкоземни елементи и авиационни технологии, които засягат както гражданското самолетостроене, така и отбранителния сектор. През последната година бяха въведени или разширени ограничения върху трансфера на двигатели, софтуер и високотехнологично оборудване, което увеличи риска от прекъсвания във веригите за доставки.
На този фон европейските индустриални групи, включително в авиацията и отбраната, все по-често поставят акцент върху стратегическата автономия на ЕС, диверсификацията на доставките и намаляването на зависимостта от отделни пазари или геополитически нестабилни региони – тенденция, която според анализатори ще определя инвестиционните решения в сектора през следващите години.