Ройтерс: Съвместната интервенция на САЩ и Япония в подкрепа на йената подкопава историческата роля на Г-7 на валутните пазари

Съвместната валутна интервенция на САЩ и Япония в подкрепа на йената миналата седмица не беше подпомогната и от други страни от Г-7, което е толкова показателно, колкото и самата операция. Координираната глобална намеса на валутния пазар, демонстрираща сила, беше заменена от двустранно споразумение, което отслаби усилията за повишаване на курса на японската валута и още повече помрачи надеждите за евентуална „голяма сделка“ по отношение на валутните курсове, пише в анализ за Ройтерс колумнистът Майк Долан.
Публикувани са безброй анализи относно момента и мотивите зад съвместната акция за изкупуване на йени. Както американският министър на финансите Скот Бесънт, така и японският му колега Сацуки Катаяма коментираха публично тази стъпка, както и различните ѝ нюанси и намерения, припомня Долан.
Йената запази голяма част от първоначалния си ръст след интервенцията на фона на опасенията от евентуална нова намеса. Въпреки това на валутните пазари въпросите остават повече, отколкото отговорите: Ще бъде ли този ход подкрепен от по-решителни повишения на лихвените проценти от страна на „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan - BOJ), както и защо Вашингтон беше толкова загрижен за ефекта от масивна японска интервенция върху пазара на американски държавни облигации?
Като най-голям чуждестранен притежател на американски държавни облигации, Япония може би е била принудена да се продаде част от портфейла си от ценни книжа, за да финансира масивна и продължителна кампания за продажба на щатски долари в период на нестабилност на облигационните пазари. Бесънт вероятно е преценил, че участието на САЩ - при което Управлението за федерален резерв предоставя долари на Япония чрез репо операции, докато САЩ продават евро, а не долари - би намалило този риск.
Ако целта обаче беше просто да се овладее прекомерната слабост и спекулациите с йената, която е на 40-годишно дъно - вероятно цел, споделяна от всички страни от Г-7 - защо не се включиха и останалите страни от формата в интервенцията, за да придадат тежест на действията?
Отсъствието на други страни в операцията демонстрира оттеглянето на Вашингтон от мултилатерализма, а може би и на Токио, дори и да съвпада с отдръпването на американския президент Доналд Тръмп от глобалните търговски, дипломатически и военни съюзи.
Дори ако не броим прочутите споразумения „Плаза“ и „Лувър“ от 80-те години, които отслабиха, а след това стабилизираха долара, повечето координирани действия за нормализиране на валутните курсове сред големите западни икономики са започвали със среща на Г-7 - поне откакто еврото се появи преди 27 години.
Последната съгласувана интервенция по отношение на йената беше продажба на японската валута, след като курсът й се покачи рязко в отговор на опустошителното земетресение и цунами от 2011 г. Всички държави от Г-7 взеха участие в интервенцията тогава.
Последната съвместна акция за изкупуване на йени беше през 1998 г. по време на азиатската финансова криза. Тя представляваше двустранен кръг с участието на Вашингтон, който се състоя малко преди въвеждането на еврото през 1999 г. Въпреки това трите основни централни банки от Г-7 действаха съвместно, за да осигурят ликвидна подкрепа след пазарните сътресения, последвали атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ.
Проблемите с курса на еврото, след като беше въведена единната валута, са може би най-добрият пример за валутни интервенции, различни от тези при йената. Резки и продължителни загуби спрямо долара и йената след въвеждането на еврото през 1999 г. в крайна сметка подтикнаха Европейската централна банка да се намеси на валутния пазар в края на 2000 г. Но тази кампания също започна с колективни действия от страна на Г-7: съвместни покупки на евро, които позволиха на ЕЦБ да продължи и в крайна сметка да постави точка на затрудненията за новата европейска валута.
Миналата седмица се открояваше отсъствието на останалите членки на Г-7, особено след като САЩ продадоха евро за йени в рамките на операцията без никакво европейско участие. При запитване от Ройтерс говорител на ЕЦБ отказа да коментира въпроса, въпреки че запознат източник заяви, че централната банка на еврозоната е била в контакт с УФР по този въпрос.
Това не подсказва наличието на особена координация, а комуникацията изглежда е настъпила след събитието.
Също липсва изявление по въпроса от Международния валутен фонд, на който е възложено да наблюдава валутните политики и външните дисбаланси.
Забележително е също, че на тазгодишните срещи на Г-7, председателствани от Франция, почти нищо не се каза за координацията на валутните курсове, освен кратки препратки към стандартните формулировки за прекомерната колебливост, включвани в комюникетата от 2017 г. насам.
„Ние също така потвърждаваме съществуващите ангажименти на Г-7 по отношение на валутните курсове“, се посочва в заключенията от срещата на Г-7 във френския град Евиан през юни, посветени на световната икономика и глобалните търговски дисбаланси.