Ръстът на доходността по облигациите заплашва постигнатия напредък по обслужването на дълговете на развиващите се страни, заяви Кристалина Георгиева

Нарастващият държавен дълг и повишаващата се доходност по облигациите в развитите икономики могат да заличат напредъка на развиващите се страни и държавите с ниски доходи в ограничаването на тяхната задлъжнялост. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева пред Ройтерс.
В интервю в кулоарите на среща на финансовите ръководители на Групата на двадесетте най-големи икономики (Г-20) в щата Северна Каролина Георгиева посочи няколко причини за увеличаващата се доходност по облигациите.
Сред тях са високите общи равнища на дълга, продължаващият инфлационен натиск заради блокирането на Ормузкия проток и засилената конкуренция за капитал вследствие на емитирането на дълг за инвестиции в изкуствен интелект.
„Това не е проблем само на развиващите се страни с ниски доходи“, заяви Георгиева. „Високите равнища на дълга в развитите икономики, съчетани с упорита инфлация, могат да доведат до повишаване на разходите за обслужване на дълга за всички, включително за страните с ниски доходи, за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики", отбеляза тя.
Цените на американските държавни облигации се понижиха през последните седмици. Доходността по 30-годишните държавни ценни книжа на САЩ се повиши близо до най-високите си равнища от почти две десетилетия.
През 2022 г. МВФ оцени, че 60 на сто от страните с ниски доходи са изпаднали в дългова криза или са били изложени на висок риск от такава. Оттогава състоянието им се е подобрило благодарение на значителни фискални реформи, подкрепени от международни институции и официални кредитори, посочи Георгиева. По думите ѝ този напредък сега е застрашен.
„Не трябва да забравяме, че някои от икономиките с нововъзникващи пазари положиха много усилия, за да спечелят доверието на пазарите и да намалят спредовете. Това може да бъде заличено от повишаването на разходите за обслужване на дълга и от глобалното увеличение на доходността по облигациите в развитите икономики“, заяви Георгиева.
Въпреки това дълговите пазари продължават да функционират нормално, отбеляза тя.
Георгиева изрази оптимизъм, че финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 са постигнали широко съгласие за усъвършенстване на Общата рамка за преструктуриране на дълга. Целта е да бъде ускорено облекчаването на задълженията на държавите, изпитващи сериозни финансови затруднения.
По време на сесия на Г-20, посветена на преструктурирането на държавния дълг, МВФ съобщи, че е постигнал споразумение на експертно равнище със Сенегал за тригодишен пакет за финансова подкрепа на стойност 2,2 млрд. долара.
Споразумението е обвързано с условието Сенегал да поиска преструктуриране на задълженията си по Общата рамка на Г-20.
Механизмът беше създаден през ноември 2020 г. по време на пандемията, за да събере официалните и частните кредитори за съвместни преговори с изпадналите в дългова криза държави.
На първите две страни, използвали рамката – Чад и Замбия, бяха необходими години, за да постигнат споразумения. Процедурите се забавиха от разногласия за разпределянето на загубите между частните кредитори, международните институции, включително МВФ и Световната банка, и най-големия двустранен кредитор – Китай.
Договорена през май подобрена процедура цели да ускори преструктурирането, като определя необходимите стъпки и ги обвързва със споразумението за финансова подкрепа от МВФ.
За отпускането на помощта е необходим и меморандум за разбирателство с комитета на кредиторите относно основните условия на преструктурирането.
Ако новата процедура бъде приложена бързо и успешно при Сенегал, това може да насърчи повече държави да поискат преструктуриране на задълженията си, заяви Георгиева.
„Имаме следващия случай“, каза тя, имайки предвид Сенегал. „Нека го направим работещ. Можете да бъдете сигурни, че Фондът ще настоява неуморно за бързото приключване на процеса".