Икономистите очакват на днешното си заседание Руската централна банка да повиши лихвите с 200 базисни пункта до немислимите 23 на сто, най-високото им ниво от повече от 20 години.
През ноември инфлацията достигна 8,9 на сто на годишна база, след като през октомври възлезе на 8,5 на сто. Основният й двигател е поскъпването на храните.
Слабата рубла, ударена сериозно през ноември от нова серия американски санкции срещу руски финансови институции, също допринася за ръста на инфлацията, като надува цените на вноса.
"Ускоряването на инфлацията през ноември и очакването тя да остане висока и през следващите месеци са сериозен аргумент в полза на повишаването на лихвите", казва Лиъм Пийч, старши икономист в "Кепитъл икономикс" (Capital Economics). По думите му цените ще продължават да растат, а през 2025 г. инфлацията ще отиде "доста" над 9 на сто.
Руската централна банка вече прибегна до рязко вдигане на лихвите с 200 базисни пункта на заседанието си през октомври, но това не оказа желаното въздействие на цените. Тогава банката предупреди, че инфлацията се движи "значително" над лятната прогноза и се очаква да продължи да се ускорява.
"Растежът на вътрешното търсене значително надхвърля възможностите за доставка на стоки и услуги", посочват анализатори от Си Би Ар (CBR). Потребителите в Русия страдат особено много от недостиг и рязко увеличение на цените на стоки като масло, яйца, слънчогледово олио и зеленчуци. Ръстът им често е двуцифрен.
Недостигът често се дължи и на липсата на работна сила, тъй като много мъже в трудоспособна възраст са на фронта в Украйна, а не в предприятията, допълват анализаторите.
Правителството обаче вини западните санкции са създадените проблеми, а президентът Владимир Путин отрича, че с политиката си е "заменил маслото за оръжие".
Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира ръст на руската икономика от 3,6 на сто през 2024 г. и от едва 1,3 на сто догодина, което ще се дължи на "рязко забавяне на частното потребление и инвестициите и слаб ръст на доходите". В немалка степен този растеж се дължи на рязкото увеличение на военното производство, което обаче не работи в полза на населението, посочват от Фонда.