Руската централна банка понижи основната си лихва до 17 на сто заради нарастващите опасения за забавяне на икономиката на страната

Руската централна банка (РЦБ) понижи днес за трети пореден месец основния си лихвен процент - с един пункт до 17 на сто на фона на нарастващите опасения от забавяне на икономиката на страната и натиска от бизнеса за по-ниски лихви по заемите, предаде Франс прес.
"Икономиката продължава да се връща към балансиран растеж. Ръстът на заемите се ускори през последните месеци", се посочва в изявление на "Банк России", в което се уточнява, че "инфлационните очаквания" остават "високи".
Руската икономика показва признаци на забавяне след две години на силен растеж, обусловен от рязкото покачване на военните разходи от началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 година.
Този скок в разходите позволи на Русия да се противопостави на прогнозите, че мащабните западни санкции срещу нея ще доведат до колапс на икономиката ѝ, уточнява АФП.
Разходите обаче доведоха и до рязко покачване на инфлацията, принуждавайки Руската централна банка да повиши лихвения си процент до много високо ниво - 21 на сто през октомври миналата година.
Според официалната статистика инфлацията в Русия все още надвишава 8 на сто, което е двойно повече от целта на правителството.
Централната банка обяви днес, че ще поддържа толкова строга парична политика, колкото е необходимо, за да върне инфлацията до целевото ниво през 2026 година.
Разходите на руското правителство са се увеличили с повече от 75 на сто след офанзивата срещу Украйна през 2022 година.
Високопоставени лица и експерти предупреждават, че тези разходи може да са изчерпали способността на Москва да стимулира икономиката, която може да изпадне в рецесия.
Растежът се е забавил до 1,1 на сто на годишна база през второто тримесечие спрямо 4  на сто през 2024 година.
От месеци големи компании призовават Руската централна банка да намали лихвените проценти по заемите, които според тях възпрепятстват икономиката и инвестициите на фона на недостига на работна сила поради мобилизацията на украинския фронт и десетките хиляди хора, които са в изгнание.
Руските държавни финанси също бяха подложени на сериозно изпитание от ниските цени на петрола, който е от решаващо значение за финансирането на руската икономика.
Правителството регистрира дефицит от около 50 милиарда долара или 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през първите осем месеца на годината, три пъти по-висок, отколкото през същия период на 2024 година.
Досега Москва можеше да използва резервен фонд от приходите от въглеводороди, за да покрие този недостиг.
Този фонд обаче също е подложен на изпитание: стойността на тази незабавно налична ликвидност е намаляла наполовина - от над 100 милиарда долара преди конфликта до 48 милиарда долара в момента.
Киев и Вашингтон се опитват да намалят приходите на Русия от износ на енергия, отбелязва АФП. Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп увеличи митата за Индия заради купуването на руски петрол и заплаши с подобни мерки и Китай.
"Икономиката ще продължи да расте и през 2026 г., но колкото силно беше прегряването, толкова значително ще е и забавянето", каза на пресконференция днес управителят на РЦБ Елвира Набиулина, цитирана от ТАСС.
"Инфлационните очаквания остават високи и цените на почти всички категории продукти не се понижават", добави тя, като подчерта, че опитите за ускоряване на икономическия растеж без балансиране на търсенето и предлагането ще доведат до ускоряване на инфлацията. 
Според Набиулина цените на горивата ще се стабилизират, а търсенето на автомобили и жилища ще нарасне, като тя не очаква нов скок на цените на жилищата заради понижаването на лихвата по ипотечните кредити.
"От ключово значение за достъпността на кредитите за бизнеса са ниската инфлация и намаляването на лихвените проценти, което е бавен процес", каза управителката на РЦБ и добави, че кредитирането на дребно в Руската федерация е нараснало през август.