Само ЕЦБ и централната банка на Швейцария остават уверени в курса за понижаване на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) и централната банка на Швейцария останаха единствените от водещите централни банки, които запазват курса на редовно понижение на водещите лихвени. Така може да се обобщят решениято от декемврийски срещи на ЕЦБ, Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, "Банк ъв Ингланд" (Bank of England), "Банк ъв Канада" (Bank of Canada) , централните банки на Норвегия и Швеция. 
Една от основните причини за очакваното забавяне на темпа на понижаване на лихвите е нестабилното ниво на инфлацията, темпът на икономическото развитие и последствията от очакваното повишаване на митата от страна на бъдещата администрация на Доналд Тръмп в САЩ.
На своето последно заседание Управлението за федерален резерв на САЩ обяви, че понижава за трети пореден път тази година нивото на основните си лихви – с 0,25 процентни пункта. От септември насам, когато УФР започна разхлабването на паричната си политика, нивото на водещата лихва в САЩ се понижи с 1 процентен пункт до 4,25-4,50 на сто.
Последното решение бе взето седмица, след като официални данни показаха, че инфлацията в най-голямата световна икономика е нараснала през октомври до 2,7 на сто или с 0,1 пр. п. над тази от ноември и все още не отговаря на целта от 2 на сто. 
И макар лихвеното понижение да беше очаквано, то пазарите бяха изправени пред новината, че в анализа на УФР за 2025 г. се предвиждат само две, а не четири лихвени понижения, както бе записано в прогнозите на банката през септември.
УФР прогнозира още, че инфлацията може да бъде по-висока през 2025 г. - около на 2,5 на сто, а не 2,1 на сто, каквито бяха септемврийските прогнози.
Следващата среща на УФР е в края на януари, дни след очакваното встъпване в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Повечето икономисти, анкетирани от различни финансови издания, очакват на нея банката да запази лихвените си равнища.
След заседанието тази седмица президентът на УФР Джером Пауъл беше запитан как ще се отрази върху цените очакваното въвеждане на по-високи мита за основни партньори на САЩ. Той отговори предпазливо, като посочи, че "все още е твърде рано да се каже как предложенията на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп ще се отразят на икономиката и на бъдещите решения на централната банка на страната".  "Не трябва да бързаме, нека да видим какво ще предложи президентът", каза Пауъл.
Подобно на УФР централната банка на съседна Канада (Bank of Canada) намали този месец водещите си лихви с 0,5 процентни пункта до 3,25 на сто, след като икономиката на страната нарасна с едва 1 на сто през третото тримесечие.
При вземането на решението си банката се позова на идващата администрация на САЩ и заплахата на Доналд Тръмп за 25-процентни мита върху канадския износ за САЩ, добавяйки, че това е "повишило несигурността" относно икономическите ѝ перспективи.
"Реалността е, че не знаем дали тези тарифи ще бъдат въведени. Не знаем дали ще бъдат договорени изключения по някои части. Не знаем какво е нивото на тарифите. Не знаем дали Канада ще предприеме ответни мерки", каза управителят на централната банка Тиф Маклем пред медии в сряда. Той допълни, че очаква бъдещите лихвени понижения да бъдат по-плавни.
От своя страна на декемврийското си заседание "Банк ъв Ингланд" (Bank of England) запази основната си лихва без промяна на ниво от 4,75 на сто, след като през последните месеци беше отчетен ръст на инфлацията във Великобритания.
Решението беше очаквано от икономистите, след като инфлацията през ноември се покачи до осеммесесечен връх от 2,6 на сто. Нарастват и опасенията относно увеличенията на заплатите, които са в състояние да напомпат допълнително инфлацията.
При две от предходните си заседания през годината "Банк ъв Ингланд" намали на два пъти основната си лихва с по четвърт процентен пункт, сваляйки я от нивото 5,25 на сто.
Шведската централна банка "Риксбанк" (Riksbank) намали на последното си заседания основната си лихва с четвърт процентен пункт до ниво от 2,5 на сто. От регулатора посочиха, че "имат основания да бъдат по-предпазливи" по отношение на предстоящи решения за намаляване на лихвата в началото на 2025 година. 
Не се намериха нови доводи, които да променят нагласите в централната банка на Норвегия, която запази основната си лихва на ниво от 4,5 на сто, макар, че сигнализира за възможна промяна в курса в посока на понижение. Институцията е с най-високото ниво на лихви сред другите западни централни банки.
Контрастирайки с горепосочения фон Европейската централна банка по-рано този месец обяви, че понижава своите водещи лихви с 0,25 пр. п., като депозитната лихва на банката стана 3 на сто. Така след четири поредни заседания основните лихви в еврозоната се понижиха с общо 1 процентен пункт.
В своите най-нови прогнози ЕЦБ очаква инфлацията в еврозоната да продължи да спада през идните години. Инфлация ще достигне средно 2,4 на сто през 2024 г., 2,1 на сто през 2025 г., 1,9 на сто през 2026 г. и 2,1 на сто през 2027 г., когато разширената система на ЕС за търговия с емисии започне да функционира, посочва банката. Тези стойности бележат леко понижение спрямо предишните прогнози, които бяха оповестени през септември и предвиждаха общата инфлация да бъде средно 2,5 на сто през 2024 г., 2,2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г.
Това даде повод на президента на ЕЦБ Кристин Лагард да заяви, че "ако данните, които получаваме, продължат да потвърждават основния ни сценарий, предвиждащ връщане на инфлацията към целта от 2 на сто през 2025 г. в еврозоната, то тогава посоката е ясна: предвиждаме допълнително понижаване на лихвите".
Причина за поддържане на заявения курс към по-ниски лихви може да се смята и икономическата ситуация в еврозоната. В своята последна оценка през октомври Международният валутен фонд посочи, че предвижда БВП на страните, използващи еврото, да нарасне само с 0,8 на сто през 2024 г., което е намаление с 0,1 на сто в сравнение с перспективите от юли. За 2025 г. се очаква растежът на еврозоната леко да се повиши до 1,2 на сто, но прогнозата бе намалена с 0,3 на сто спрямо летните допускания на Фонда.
Най-голямото за последните десет години понижение на основната лихва предприе Швейцарската национална банка (Swiss National Bank) - с 50 базисни пункта до 0,5 процента.
Понижението на лихвата е най-значителното намаляване на цената на кредитирането от спешното свиване на лихвата през януари 2015 г., когато банката внезапно се отказа от минималния обменен курс спрямо еврото. 
По време на пресконференцията след обявяването на решението управителят на Мартин Шлегел, заяви, че централната банка "може да продължи да понижава лихвите под сегашното равнище от 0,5 на сто". "Ще се срещнем отново през март(…) и тогава може да решим, че е необходима допълнителна корекция, като "това означава, че все още имаме пространство за действие на следващ етап", отбеляза той.
Единствено "Банк ъв Джапан" (Bank of Japan), която запази основната си лихва на ниво от 0,25 на сто, не даде ясни перспективи за своите бъдещи действия.
Запитан защо централната банка на променя своя курс, управителят ѝ Кадзуо Уеда каза на пресконференция, че "банката предпочита да изчака данни за това, дали заплатите ще запазят възходящата си посока през следващата година, както и да получи повече яснота относно икономическата политика на (Доналд - бел. ред) Тръмп".