Селскостопански перспективи на ЕС 2025-2035 г.: Земеделието се справя с предизвикателствата, като същевременно се възползва от възможностите

Европейската комисия очаква производителността в селското стопанство на Европейския съюз да продължи да нараства до 2035 г., макар и с по-бавни темпове, на фона на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, наличието и финансовата достъпност на суровините и прехода към по-устойчиви производствени системи. Това се посочва в най-новия доклад „Перспективи за селското стопанство в ЕС“, публикуван днес от Европейската комисия, който представя средносрочни прогнози за развитието на селскостопанските пазари в Съюза до 2035 г.
В документа се отбелязва, че структурните промени в селскостопанския сектор ще продължат да оказват съществено влияние върху икономическите и екологичните резултати на сектора. Докладът има за цел да подпомогне заинтересованите страни в агрохранителната верига и да служи като основа за изработването на политики в отговор на нововъзникващите рискове и възможности. В този контекст Комисията напомня, че е предложила по-опростена, по-целенасочена и ориентирана към бъдещето Обща селскостопанска политика за периода след 2027 г.
Въз основа на доклада се очаква селското стопанство на ЕС да поддържа високо ниво на производителност до 2035 г., за да подпомогне положителните търговски резултати, особено по отношение на стоките с висока стойност. Износът на селскостопански продукти от ЕС остава важен фактор за световната продоволствена сигурност. Очаква се потреблението на протеини в ЕС да остане малко над настоящите равнища, което отразява нарастващите нужди от протеини на застаряващото население на ЕС. Производителността на труда продължава да бъде основният двигател на общата селскостопанска производителност на ЕС, като допринася за увеличаване на реалните доходи на селскостопански работник. Очаква се земеделските стопанства в ЕС да намалят допълнително както емисиите на парникови газове, така и азотните излишъци, което показва постепенно подобряване на екологичните показатели на сектора.
Ако се разгледат по сектори, производството на зехтин се очаква да се възстанови от ниските нива, наблюдавани през последните години, докато производството на трапезни маслини намалява. Пазарите на домати продължават да се диверсифицират с нарастване на категориите за преработка и закуски, въпреки по-слабото търсене на пресни домати в някои региони. По подобен начин търсенето на преработени портокали може леко да се повиши, въпреки че потреблението и производството на пресни портокали намаляват, което показва как променящите се потребителски навици променят специфичните за стоките траектории в целия ЕС.
Очаква се производството на говеждо, свинско, овче и козе месо да продължи своя постепенен спад, обусловен от свиващите се стада и променящите се потребителски предпочитания. Прогнозите са производството на вино също да намалее, отразявайки променящите се потребителски навици.
В същото време се очаква редица продуктови групи да отбележат скромен, но стабилен растеж. Прогнозира се производството както на птици, така и на яйца да се увеличи, подкрепено от силното потребителско търсене. Същевременно, разширяването на площите с маслодайни семена и бобови култури ще допринесе за повишаване на нивата на производство на тези култури. Производството на млечни продукти остава относително стабилно като цяло, но увеличаването на твърдите вещества в млякото, маслото и обезмасленото мляко на прах сигнализира за положително движение в сегментите с по-висока стойност.
Освен подробна информация за отделните сектори, докладът представя няколко междусекторни теми като самодостатъчност, конкурентоспособност и продоволствена сигурност както на ниво ЕС, така и на световно ниво. Накратко, ЕС продължава да задоволява самостоятелно нуждите си от основни култури, месо и млечни продукти, докато търговските резултати на Съюза са изправени пред предизвикателства, свързани с конкуренцията. Що се отнася до продоволствената сигурност на ЕС, в доклада се описват промените в концентрациите на търговските потоци на Съюза, намаляващите разходи на домакинствата за храна, промените в източниците на протеини и увеличаването на приема на калории, наред с другото.
Този доклад за селскостопанските перспективи на ЕС включва за първи път оценка на икономическите и екологичните последици от пазарните перспективите за различните видове земеделски стопанства. Докладът също така предоставя оценка на несигурностите, като описва как нестабилността на цените на петрола, БВП, инфлацията и обменните курсове биха могли да повлияят на производството, цените, потреблението и търговските резултати.