Сезонът на отчетите ще тества устойчивостта на ралито при акциите, свързани с изкуствения интелект

Световните фондови пазари навлизат в една от най-важните седмици от сезона на корпоративните отчети, когато резултатите на технологичните компании трябва да покажат дали огромните инвестиции в изкуствен интелект започват да се превръщат в устойчив ръст на приходите и печалбите.
В центъра на вниманието на Уолстрийт ще бъдат отчетите на компанията майка на „Гугъл“ - „Алфабет“ (Alphabet), производителя на електромобили „Тесла“ (Tesla), както и на производителите на чипове „Интел“ (Intel) и „Тексас Инструмънтс“ (Texas Instruments). В Европа инвеститорите ще следят резултатите на САП (SAP), „Фолксваген“ (Volkswagen), „Новартис“ (Novartis), „Нестле“ (Nestlé) и „Рош“ (Roche).
Отчетите ще бъдат публикувани в момент, когато пазарите се движат между три основни фактора: отстъплението при акциите, свързани с изкуствения интелект, устойчивите корпоративни печалби и новото изостряне на конфликта между САЩ и Иран, което отново повиши цените на петрола и инфлационните очаквания.
Индексът S&P 500 остана с около 9 на сто над началото на годината и само на около 2 на сто под рекордното си равнище от началото на юни. Ръстът беше подкрепен от очакванията за значително увеличение на корпоративните печалби през второто тримесечие.
Според данни на Ел Ес И Джи (LSEG IBES) печалбите на компаниите от S&P 500 може да нараснат с около 26 на сто спрямо същия период на миналата година. „Райфайзен Рисърч“ (Raiffeisen Research) отчита, че прогнозата вече се е повишила над 30 на сто след първите публикувани резултати, като около 91 на сто от компаниите, които са представили отчетите си по-рано, са надминали очакванията.
„Заглавията на статиите в специализираните медии продължават да предизвикват тревога и карат инвеститорите да се питат защо пазарът остава близо до рекордни равнища“, каза Майкъл Ароне, главен инвестиционен стратег в „Стейт Стрийт Инвестмънт Мениджмънт“ (State Street Investment Management). По думите му причината е устойчивостта на фундаменталните показатели и продължаващият силен ръст на печалбите.
Първите резултати подкрепиха тази оценка. Големите американски банки отчетоха по-високи приходи от търговия, инвестиционно банкиране и консултантски услуги при сливания и придобивания. „Джей Пи Морган“ (JPMorgan), „Банк ъв Америка“ (Bank of America), „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), „Ситигруп“ (Citigroup) и „Уелс Фарго“ (Wells Fargo) надминаха на места и без това високите прогнози.
Според „Райфайзен Рисърч“ банките постепенно се превръщат в непреки печеливши от бума на изкуствения интелект. Инвестициите в центрове за данни, инфраструктура, нови компании и публични предлагания увеличават търсенето на финансиране, търговия и консултантски услуги, след като досега основните печеливши бяха производителите на чипове, компаниите за памети и доставчиците на облачна инфраструктура.
Изкуственият интелект вече трябва да носи приходи
Отчетът на „Алфабет“ в сряда ще бъде сред най-важните тестове за целия сектор. Компанията е един от водещите доставчици на облачни услуги и инвестира милиарди долари в центрове за данни, специализирани чипове и приложения с изкуствен интелект.
Инвеститорите ще следят не само приходите от реклами и облачни услуги, но и прогнозата за капиталовите разходи. Всяко намаляване на планираните инвестиции може да окаже натиск върху широк кръг компании, които доставят чипове, сървъри, мрежово оборудване, електроенергия и охладителни системи за центровете за данни. 
„Ако „Алфабет“ съобщи каквото и да било съкращение на очакваните разходи за изкуствен интелект, може да последва верижна реакция в цялата екосистема“, каза Кевин Ман, президент и главен инвестиционен директор в „Хениън енд Уолш Асет Мениджмънт“ (Hennion & Walsh Asset Management).
Сьорен Видау от „Вебербанк“ (Weberbank) посочва, че инвестициите в изкуствен интелект за милиарди долари вече трябва все по-ясно да се отразяват в по-високи приходи, маржове и печалби. Според него големите технологични компании трябва да оправдаят високите си оценки, тъй като разочароващи резултати или по-предпазливи прогнози могат да предизвикат допълнителни корекции.
Именно това отличава настоящия етап на пазара от предходните тримесечия. Досега обещанията за нови продукти и увеличаване на капацитета често бяха достатъчни, за да предизвикат повишение на акциите. Сега пазарът изисква доказателства, че капиталовите разходи могат да създадат устойчив паричен поток.
Това важи с особена сила за полупроводниковия сектор. Индексът Philadelphia SE Semiconductor Index (SOX) приключи седмицата с над 20 на сто под рекордното си равнище от края на юни, с което навлезе в технически мечи пазар. Въпреки корекцията той остава с над 60 на сто над началото на 2026 г.
Акциите на „Интел“ са поскъпнали с над 160 на сто от началото на годината, а тези на „Тексас Инструмънтс“ - с около 60 на сто. Тези движения повишават риска добри резултати да се окажат недостатъчни за ново поскъпване.
Такава реакция вече се наблюдава при отчетите на „Самсунг Електроникс“ (Samsung Electronics) и „Тайван Семикъндъктър Манифакчъринг“ (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company – TSMC). Компаниите представиха резултати и прогнози над очакванията, но акциите им не успяха да продължат възхода си.
„Комерцбанк Рисърч“ (Commerzbank Research) отбелязва, че инвеститорите все по-критично оценяват производителите на памети след прекомерното според някои анализатори поскъпване през последните тримесечия. Индексът SOX загуби около 8,5 на сто само през първите четири сесии на изминалата седмица.
Разпродажбите засегнаха и азиатските пазари. Японският индекс Nikkei 225 се понижи с 6,4 на сто за седмицата, южнокорейският Kospi загуби 8,8 на сто, а тайванският Taiex отбеляза спад от 6,5 на сто в рамките на една сесия.
Според „Хелаба“ (Helaba) тези движения все още не доказват наличието на балон. Бързото поскъпване, съсредоточаването върху една тема и увеличаването на първичните публични предлагания са характерни за спекулативна фаза, но засега не се наблюдават широко разпространена еуфория, прекомерно кредитиране на покупките или пълно пренебрегване на риска.
По-голямото предизвикателство според банката се крие в очакванията. Прогнозите предполагат, че високите темпове на растеж на печалбите ще се запазят през следващите няколко години. Това увеличава възможността дори малко отклонение от прогнозите да предизвика значителна реакция на пазара.
„Хелаба“ препоръчва инвеститорите да не преследват вече силно поскъпнали акции, а да търсят компании извън технологичния сектор, които могат да използват изкуствения интелект за намаляване на разходите и повишаване на производителността.
Ротацията отвъд технологичните компании
Корекцията при производителите на чипове засега не се е превърнала в общо отстъпление на фондовите пазари. Част от капитала се насочва към банки, промишлени предприятия, здравеопазване, отбранителна индустрия и телекомуникации.
Германският индекс DAX, в който технологичните и полупроводниковите компании имат по-малко тегло, се понижи с около 1 на сто за седмицата – значително по-малко от водещите азиатски технологични индекси. Това продължи фазата на консолидация след достигнатите по-рано рекордни равнища.
Томас Алтман от „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) определя сегашното движение като реализиране на печалби, а не като паническо изтегляне от технологичния сектор. По думите му склонността към продажби нараства, но пазарът все още не показва признаци на неконтролирано отстъпление.
Йохан Щанцл от „Консорсбанк“ (Consorsbank) предупреждава за възможен ефект на заразяване. При по-дълбоки загуби в технологичните позиции част от инвеститорите може да започнат да продават и други активи, за да покрият загуби или да намалят риска в портфейлите си.
На този фон отчетите на „Американ Експрес“ (American Express), „Филип Морис Интернешънъл“ (Philip Morris International), Ер Ти Екс (RTX), „Дженерал Мотърс“ (General Motors), „Три Ем“ (3M), Ай Би Ем (IBM), „Верайзън“ (Verizon) и „Ей Ти енд Ти“ (AT&T) ще покажат дали растежът на печалбите се разширява извън технологичния сектор.
В Европа ключови ще бъдат отчетите на САП и „Фолксваген“. Резултатите на софтуерната компания ще дадат информация за търсенето на облачни услуги и корпоративни приложения с изкуствен интелект, докато тези на автомобилния концерн ще покажат състоянието на промишленото търсене, китайския пазар и прехода към електрически превозни средства.
ЕЦБ вероятно ще изчака
Освен корпоративните отчети инвеститорите ще следят решението на Европейската централна банка в четвъртък. Очакванията са Управителният съвет да остави основните лихви без промяна, след като през юни ги повиши с 25 базисни пункта и депозитната лихва достигна 2,25 на сто.
Основният въпрос ще бъде дали президентът на ЕЦБ Кристин Лагард ще потвърди възможността за ново повишение през септември или ще запази по-голяма свобода за действие.
Ян фон Герих, главен анализатор в „Нордеа“ (Nordea), посочва, че по-ниската от очакваното инфлация през юни и нестабилната обстановка в Близкия изток подкрепят изчакването на повече информация. Банката очаква пауза през юли, но запазва прогнозата си за повишение през септември.
Подобна е оценката на „Инвестек“ (Investec). Икономистът Райън Джаджасапутра смята, че има основания за допълнително затягане, но септемврийското заседание би било по-подходящ момент.
„Ерсте Груп“ (Erste Group) е по-предпазлива и не очаква ново повишение до края на годината. Банката отбелязва, че въпреки поскъпването на петрола сортът Брент остава под допускането от 96 долара за барел, използвано в прогнозите на ЕЦБ от юни.
Освен това основната инфлация и инфлацията при услугите засега не показват силни вторични ефекти. Годишното поскъпване на услугите в еврозоната се забави до 3,2 на сто през юни, а месечният ръст беше 0,2 на сто.
„Комерцбанк“ и „Райфайзен Рисърч“ обаче смятат, че рискът от повишение през септември остава значителен, особено ако по-високите енергийни цени започнат да влияят върху очакванията на домакинствата и предприятията.
„Лупус Алфа“ (Lupus Alpha) определя положението на ЕЦБ като движение по тънка граница между инфлацията и растежа. По-високите цени на енергията могат едновременно да ускорят инфлацията и да ограничат активността в икономика, която вече показва слаба динамика.
Предварителните индекси на мениджърите по поръчките за юли ще дадат първа оценка за въздействието на новото изостряне на конфликта. „Комерцбанк“ очаква съставният индекс за еврозоната да се понижи от 50 до 49,5 пункта, което би означавало леко свиване на активността. „Хелаба“ прогнозира по-благоприятно развитие и очаква промишленият показател да остане над границата от 50 пункта.
Петролът отново определя инфлационните рискове
Конфликтът между САЩ и Иран остава най-големият външен риск за пазарите. Цената на петрола сорт Брент се повиши от около 70 долара до 88 долара за барел, преди да се стабилизира около 84–85 долара.
Според „Хелаба“ цените са добавили приблизително 10 долара само за няколко дни след новото ограничаване на корабоплаването през Ормузкия проток. Иранската подкрепа за възможни действия на хутите в Червено море увеличава риска от едновременно нарушаване на два ключови маршрута за световната търговия.
Тим Уотърър, главен пазарен анализатор в „Кей Си Ем Трейд“ (KCM Trade), посочва, че вероятността Червено море да се превърне във втора основна точка на прекъсване допълнително усложнява перспективите за доставките.
Марк Даудинг от „Ар Би Си Блубей Асет Мениджмънт“ (RBC BlueBay Asset Management) предупреждава, че при липса на компромис конфликтът може да остане продължително нерешен, с периодични ескалации и затишия. Подобен сценарий би задържал петрола на по-високи равнища и би подхранвал инфлацията.
Засега реакцията на пазарите е по-слаба в сравнение с началото на войната, когато Брент достигна около 120 долара за барел. Това показва, че инвеститорите все още очакват конфликтът да бъде ограничен и доставките да не бъдат прекъснати за продължителен период.
В по-дългосрочен план държавите в региона ускоряват проекти за тръбопроводи, железопътни връзки и пристанища извън Ормузкия проток. Тези инвестиции могат да намалят зависимостта от маршрута, но няма да окажат съществено влияние върху доставките през следващите месеци.
УФР получава аргументи за изчакване
В САЩ по-ниските от очакваното данни за потребителските и производствените цени ограничиха опасенията, че Управлението за федерален резерв (УФР) може да повиши лихвите още на заседанието си в края на юли.
Потребителската инфлация се забави до 3,5 на сто през юни, а основният индекс също остана под прогнозите. Елмар Фьолкер, старши анализатор в Ел Бе Бе Ве (LBBW), смята, че започналата през 2023 г. дезинфлационна тенденция засега остава в сила и няма достатъчно основания за повишение на следващото заседание.
Макроикономическата картина обаче продължава да показва устойчива икономика. Индексът „Емпайър Стейт“ се повиши до 15,6 пункта през юли, показателят на Федералния резерв във Филаделфия достигна 41,4 пункта, а първоначалните молби за помощи при безработица останаха ниски – 208 000.
„Макроикономическите данни очертават стабилна икономика с известно подобрение на инфлационния натиск“, каза Ерик Куби, главен инвестиционен директор в „Норт Стар Инвестмънт Мениджмънт“ (North Star Investment Management).
Паричните пазари вече не отразяват напълно повишение с 25 базисни пункта преди декември. Нов скок на петрола и ускоряване на инфлацията през юли обаче могат отново да повишат вероятността за действие от страна на УФР през есента.
Предварителните индекси на мениджърите по поръчките за САЩ ще покажат дали производството и услугите запазват инерцията си. Инвеститорите ще следят и молбите за помощи при безработица, водещите икономически индикатори и продажбите на нови жилища.
Централните банки в Азия също са във фокуса на инвеститорите 
В Китай основните лихви по кредитите вероятно ще останат без промяна. Ай Ен Джи (ING) вижда възможност за облекчаване по-късно през годината, докато Ди Би Ес (DBS) очаква властите да разчитат повече на целенасочена фискална подкрепа заради устойчивия износ и поскъпването на енергията.
Централната банка на Индонезия вероятно ще повиши основната си лихва с още 25 базисни пункта до 6 на сто, за да подкрепи рупията. Според Ди Би Ес това може да бъде последното увеличение в настоящия цикъл, след като централната банка вече предприе редица мерки за стабилизиране на валутата.
В Нова Зеландия инфлацията за второто тримесечие може да достигне четиригодишен връх, което би засилило натиска върху централната банка да продължи повишаването на лихвите. Данните за заетостта в Австралия също ще бъдат важни за перспективите пред паричната политика.
В Япония инвеститорите ще следят инфлацията, търговията и търсенето на 40-годишни държавни облигации. Анализатори на „Барклис Секюритис Джапан“ (Barclays Securities Japan) смятат, че евентуални промени в структурата на активите на държавния пенсионен фонд и стимули за покупка на облигации от домакинствата могат да подкрепят най-дългосрочните книжа.
Европа, Африка и Близък изток 
В Европа вниманието ще бъде насочено към Великобритания, където в понеделник се очаква Анди Бърнам да поеме премиерския пост. Освен състава на новото правителство и назначаването на финансов министър пазарите ще следят дали новият кабинет ще представи пакет от икономически мерки още през първите дни от мандата си.
Предстоящите данни ще очертаят част от предизвикателствата пред новото управление. Във вторник ще бъдат публикувани данните за публичните финанси, заетостта и заплатите. В сряда се очакват данните за потребителските цени, като според прогнозите годишната инфлация може да се забави до 2,7 на сто. В четвъртък ще бъдат оповестени продажбите на дребно и предварителните индекси на мениджърите по покупките.
Пазарите ще следят дали отслабването на инфлацията ще се окаже достатъчно устойчиво, за да ограничи очакванията за ново повишение на лихвите от „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England). Великобритания остава уязвима към по-високи енергийни цени, тъй като страната е нетен вносител на енергия, а новото напрежение в Близкия изток отново увеличава рисковете за инфлацията.
Освен решението на Европейската централна банка основен акцент в еврозоната ще бъде проучването на Центъра за европейски икономически изследвания Цет Е Ве (ZEW) в Германия. Показателят за нагласите на инвеститорите може да даде първа оценка за реакцията на финансовите среди към мерките за икономически реформи, одобрени по-рано този месец.
Данните ще бъдат важни и за оценката на перспективите пред най-голямата икономика в Европа, която остава под натиск от слабото промишлено производство, ограниченото външно търсене и по-високите разходи за енергия. В края на седмицата предварителните индекси на мениджърите по покупките ще покажат дали активността в производството и услугите се стабилизира или отново се влошава.
В България от сряда Народното събрание може да започне окончателното обсъждане на предложението за бюджета за 2026 г. Проектът предвижда дефицит от 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт - равнище, невиждано от десетилетия и значително над лимита от 3 на сто, заложен във фискалните правила на Европейския съюз.
Обсъжданията вероятно ще бъдат следени внимателно от инвеститорите и европейските институции, тъй като по-високият дефицит може да увеличи нуждата от нов държавен дълг и да постави допълнителен натиск върху фискалната политика.
В Унгария централната банка се готви да намали основните лихви за второ поредно заседание във вторник. Инфлацията отслабва, а унгарските активи продължават да получават подкрепа от политическите промени след отстраняването на Виктор Орбан и от перспективите за по-тясна интеграция с еврозоната.
Въпреки това централната банка вероятно ще запази предпазлив тон. Състоянието на форинта, външното финансиране и развитието на енергийните цени остават основните рискове пред по-бързо намаляване на лихвите.
В Русия централната банка трябва да прецени дали да продължи понижаването на разходите по заемите или да направи пауза. Решението ще бъде взето на фона на ново ускоряване на инфлацията, свързано с повишението на цените на горивата на фона на продължаващите украински удари с дронове по руски нефтопреработвателни предприятия.
По-високите цени на горивата могат да ограничат възможностите за облекчаване на паричната политика, особено ако се пренесат върху транспортните разходи и цените на останалите стоки и услуги.
В Турция централната банка вероятно ще запази основната си лихва на равнище 37 на сто. Политиците оценяват въздействието на войната в Иран върху инфлационните перспективи, валутния курс и цените на вносната енергия.
Въпреки известно забавяне на основната инфлационна тенденция, високите енергийни цени и натискът върху турската лира ограничават възможностите за по-ранно намаляване на лихвите.
Редица водещи централни банки в Африка, включително тези на Нигерия, Гана и Южна Африка, ще обявят решенията си за паричната политика.
Новото поскъпване на петрола след възобновяването на блокадата на Ормузкия проток увеличава вероятността лихвите в региона да останат високи за по-дълго време. За много африкански икономики по-високите енергийни цени означават по-голям натиск върху инфлацията, валутите и бюджетите.
Очаква се централните банки на Нигерия и Гана да запазят основните си лихви съответно на 26,5 на сто и 14 на сто.
В Нигерия вниманието ще бъде насочено към инфлацията, валутния курс и ефекта от високите разходи за горива върху домакинствата и бизнеса. В Гана централната банка вероятно ще предпочете да изчака допълнителни данни, преди да промени позицията си.
В Южна Африка се очаква ново повишение на лихвите с 25 базисни пункта до 7,25 на сто. Решението ще има отражение и върху Есватини и Лесото, чиито валути са обвързани с южноафриканския ранд.
Основните рискове пред Южноафриканската резервна банка остават инфлацията при храните и горивата, както и възможното отслабване на ранда при влошаване на глобалните нагласи към риска.
Северна Америка
Предстоящата седмица ще бъде сравнително спокойна по отношение на икономическите данни от САЩ. Сред най-важните публикации ще бъдат седмичните молби за помощи при безработица в четвъртък и продажбите на нови жилища в петък.
Предварителните данни на „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global), които също ще бъдат публикувани в петък, ще дадат представа за активността в производството и услугите през юли.
Показателите ще бъдат разглеждани в контекста на устойчивия американски растеж, но и на новото покачване на енергийните цени. Инвеститорите ще следят дали бизнесът започва да отчита по-високи разходи, по-слабо търсене или затруднения при доставките.
Управлението за федерален резерв се намира в традиционния период на мълчание преди заседанието си на 28 и 29 юли, през който представителите на централната банка не коментират публично паричната политика.
Пазарите ще трябва да разчитат предимно на икономическите данни, за да оценят дали УФР ще запази основната лихва без промяна и какви сигнали може да даде за заседанията през есента.
По-слабите от очакваното данни за инфлацията през юни ограничиха вероятността за незабавно повишение на лихвите. Ново поскъпване на енергията обаче може да върне опасенията, че инфлационният натиск ще се засили през следващите месеци.
В Канада се очаква общата инфлация да се забави през юни поради понижението на цените на бензина, докато основната инфлация вероятно ще остане близо до целта от 2 на сто на централната банка.
Данните ще дадат нова информация дали неотдавнашните промени в цените на енергията започват да влияят върху икономиката като цяло. Това е ключов въпрос за канадската централна банка, след като институцията даде сигнал, че може да пренебрегне първоначалния ефект от енергийния шок, ако не последват по-широки ценови увеличения.
Предстои и публикуването на данните за продажбите на дребно, които ще покажат дали потреблението остава устойчиво след период на по-високи лихви и отслабване на икономическата активност.
Азия и Тихоокеанският регион
Календарът в Азиатско-тихоокеанския регион е натоварен и включва няколко решения за лихвите, данни за инфлацията, бизнес активността и външната търговия.
В понеделник Китай ще обяви основните лихви по кредитите. Решението се очаква с повишено внимание, след като растежът през предходното тримесечие се забави до най-ниското си равнище от повече от три години.
Не се прогнозира промяна на едногодишната основна лихва по кредитите, която в момента е 3 на сто. Въпреки това решението ще бъде важно като сигнал дали властите в Пекин виждат необходимост от допълнителна подкрепа след неравномерното възстановяване на икономиката.
Слабостта на вътрешното търсене, проблемите в сектора на недвижимите имоти и ограниченото потребителско доверие продължават да оказват натиск. В същото време устойчивият износ и производството ограничават необходимостта от по-агресивно парично облекчаване.
В сряда централните банки на Индонезия и Шри Ланка ще преразгледат лихвената си политика. Инвеститорите ще следят внимателно двете решения, след като и двете институции наскоро повишиха неочаквано разходите по заемите, за да подкрепят националните си валути.
В Индонезия основното предизвикателство остава отслабването на рупията, допълнено от по-високите цени на петрола. Това увеличава риска за текущата сметка и за вносната инфлация.
В Шри Ланка централната банка трябва да балансира между необходимостта да защити валутата и усилията за подкрепа на икономическото възстановяване след дълговата криза.
Основната инфлационна публикация в региона ще бъдат данните за националния индекс на потребителските цени в Япония в петък.
Пазарите ще оценяват колко бързо японската централна банка може да продължи нормализирането на паричната политика. Ново ускоряване на инфлацията би подкрепило очакванията за допълнително затягане, докато слабият вътрешен ценови натиск може да оправдае по-предпазлив подход.
Сингапур и Хонконг също ще публикуват данни за потребителските цени. Инфлацията в Нова Зеландия и цените на производителите в Южна Корея ще дадат допълнителни сигнали дали процесът на дезинфлация в региона продължава или започва да губи скорост.
Особено внимание ще привлече инфлацията в Нова Зеландия, където по-високите цени на горивата могат да засилят натиска върху централната банка да поддържа по-рестриктивна политика.
Данните за икономическата активност ще бъдат водени от индексите на мениджърите по покупките.
Предварителните показатели за Япония ще покажат дали растежът обхваща както производството, така и услугите. За инвеститорите ще бъде важно дали слабата йена продължава да подкрепя износа, без да оказва прекомерно влияние върху разходите на предприятията.
Индексите на Ейч Ес Би Си (HSBC) за Индия ще бъдат следени за признаци как третата по големина икономика в Азия се справя с по-трудната външна среда.
Поскъпването на петрола, по-слабият мусон и обезценяването на рупията влошават перспективите пред инфлацията и вътрешното потребление. В същото време устойчивото търсене на услуги и инвестициите в инфраструктура продължават да подкрепят растежа.
В Австралия индексите на мениджърите по поръчките и данните за пазара на труда могат да променят очакванията за следващото заседание на Резервната банка на Австралия.
По-силен растеж на заетостта или ново понижение на безработицата биха подкрепили възможността за допълнително повишение на лихвите. По-слаб резултат би позволил на централната банка да изчака, особено ако инфлацията продължи постепенно да се забавя.
Данните за инфраструктурното производство в Индия и предварителната оценка за брутния вътрешен продукт на Южна Корея през второто тримесечие ще дадат допълнителна информация за динамиката на регионалния растеж.
Очаква се южнокорейската икономика да се забави спрямо силното първо тримесечие, но да остане подкрепена от инвестициите и износа на полупроводници.
Външната търговия също ще бъде сред основните теми на седмицата. Данните за Япония, поръчките за износ в Тайван, предварителните търговски показатели на Южна Корея и публикациите за Малайзия ще покажат дали възстановяването на азиатския износ продължава.
Показателите ще бъдат важни за оценката на глобалното търсене на електроника, чипове и оборудване, свързано с изкуствения интелект.
Данните за външната търговия на Нова Зеландия и митническата статистика на Тайланд ще дадат допълнителна представа за регионалното търсене и въздействието на по-високите разходи за енергия и транспорт.
Южна Америка
В Южна Америка вниманието ще бъде насочено към инфлацията, вътрешното потребление и икономическата активност. 
В Мексико анализаторите очакват умерени промени в потребителските цени през първата половина на юли след продължителен период на дезинфлация.
Данните за втората половина на юни показаха, че общата инфлация се е забавила до петгодишно дъно от 3,18 на сто спрямо 4,63 на сто в средата на март. Така показателят се доближи до целта на централната банка от 3 на сто.
Основната инфлация обаче остана по-висока - 3,94 на сто, което може да ограничи възможностите за по-бързо понижаване на лихвите.
Втората по големина икономика в Латинска Америка ще публикува и данните за безработицата през юни, продажбите на дребно и месечните показатели за икономическата активност през май.
Безработицата се задържа под 3 на сто от август 2024 г., докато продажбите на дребно и активността през април надминаха очакванията на анализаторите.
В Аржентина месечният показател, който служи като ориентир за брутния вътрешен продукт, вероятно ще отчете възстановяване през май след по-слаби резултати през април.
Селското стопанство и минното дело се представят по-добре от икономиката като цяло и вероятно ще подкрепят растежа. Страната ще публикува и данни за външната търговия през юни, след като през май отчете рекорден месечен излишък.
В Колумбия във вторник ще бъдат публикувани месечният показател за икономическата активност, търговският баланс и вносът за май.
По-високите цени на петрола подкрепят приходите от износ, но силното вътрешно търсене продължава да стимулира вноса. Поради това анализаторите очакват нов търговски дефицит.
Очаква се икономиката на Колумбия да забави темпа си през тази година спрямо 2025 г. Новоизбраният президент Абелардо де ла Есприеля ще трябва да балансира между необходимостта от стабилизиране на публичните финанси и обещанията за по-бърз икономически растеж.
Централната банка на Парагвай вероятно ще запази основната си лихва на равнище 5,5 на сто за пети пореден месец.
Институцията повиши прогнозата си за икономическия растеж през 2026 г. от 4,2 на сто на 4,5 на сто, като едновременно с това понижи прогнозата си за инфлацията до 3,3 на сто.
Тази комбинация от по-силен растеж и отслабващ ценови натиск дава на централната банка възможност да запази лихвата без промяна, без да увеличава риска за валутата или за инфлационните очаквания. 
Седмица на високи очаквания
И така, след почти две години, през които новините за изкуствения интелект често бяха достатъчни за поскъпване на технологичните акции, инвеститорите започват да поставят по-високи изисквания. Силните резултати вече не гарантират положителна реакция, ако прогнозите не оправдават високите оценки и огромните капиталови разходи. Отчетите на „Алфабет“, „Интел“, „Тесла“ и „Тексас Инструмънтс“ ще покажат дали инвестиционният цикъл в изкуствения интелект запазва темпото си. В Европа решението на ЕЦБ ще даде насока за това доколко централната банка е готова да изчака при едновременно по-високи енергийни цени и слаб икономически растеж.
Корпоративните печалби засега подкрепят пазара, но запасът от положителни изненади намалява. Ако технологичните компании потвърдят прогнозите и петролът се стабилизира, ралито може да се разшири към повече сектори. Разочароващи прогнози или ново прекъсване на доставките през Ормузкия проток обаче могат да превърнат сегашната консолидация в по-широка корекция.