Ще застраши ли дигиталното евро господството на американските платежни системи „Виза“ и „Мастъркард“ в Европа


Проектът за цифрово евро, представян като европейска алтернатива на американските платежни системи „Виза“ (Visa) и „Мастъркард“ (Mastercard), набира скорост, след като премина ключов етап на одобрение от Европейския парламент. Инициативата цели да въведе нов начин на разплащане, разработван от Европейската централна банка (ЕЦБ), който да допълни съществуващите средства за разплащане като парите в брой и банковите карти, пише Франс прес.
По-рано днес Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент одобри проектоправилата за цифровото евро – електронен портфейл, гарантиран от ЕЦБ. Проектът, който се разработва от около шест години, постепенно набира политическа подкрепа, но около него остават редица открити въпроси, които АФП синтезира в анализ по темата.
Сред въпросите са как ще бъде осигурен по-голям избор за потребителите и по-голяма независимост на Европа в сферата на дигиталните плащания, какви конкретни промени ще настъпят за гражданите в ежедневието им и как точно ще функционира новата система. Именно върху тези аспекти, според агенцията, продължава да се съсредоточава основният дебат около проекта.
Какво представлява цифровото евро
Цифровото евро е дигитална форма на единната европейска валута, разработвана от Европейска централна банка (ЕЦБ), която цели да предложи алтернатива на доминиращите американски платежни системи.
„Парите в брой ще продължат да съществуват, а потребителите ще могат да използват и съществуващите методи за плащане. Цифровото евро просто ще предостави една допълнителна възможност и ще гарантира свободата им на плащане в един все по-дигитален свят“, заяви Алесандро Джованини, съветник на директора на проекта „Дигитално евро“ в ЕЦБ.
Според него обаче става дума и за стратегическа промяна, насочена към намаляване на зависимостта на Европа от чуждестранни платежни системи.
„Това е и шанс да се прекрати една зависимост, с която се примиряваме твърде дълго“, посочва той.
В момента еврозоната е силно зависима от платежни системи, управлявани от предимно от американски частни оператори, като „Виза“, „Мастъркард“, „Американ експрес“ (American Express), но също така и „ПейПал“ (PayPal) и „Епъл пей“ (Apple Pay).
Според Джованини почти две трети от картовите плащания в еврозоната се обработват от компании извън Европа, а 13 от 21 държави във валутния съюз не разполагат със собствена национална картова система за разплащания във физически магазини или онлайн.
Той посочва и като аргумент уроците от случая с наложените американски санкции върху съдии от Международния наказателен съд, които са довели до блокиране на техните карти „Виза“.
Как ще функционира цифровото евро
Цифровото евро ще има същата стойност като физическите банкноти и монети. За да се използва, ще трябва да бъде създаден специален дигитален акаунт в банка или публична институция, например пощенска служба, в който да се прехвърлят средства от банковата сметка или чрез депозиране на пари в брой.
След това с цифровото евро ще могат да се извършват плащания в магазини, онлайн или между физически лица чрез различни методи - платежна карта, банково приложение, мобилен телефон и други устройства.
Системата ще бъде съобразена с изискванията за защита на личните данни, като няма да позволява идентифициране на участниците в трансакциите. Ще предлага и офлайн режим, който осигурява ниво на поверителност, сравнимо с това при плащане в брой.
ЕЦБ работи и с компании от електронната търговия върху нови функции, включително така наречените условни плащания - например плащане след доставка или разсрочено плащане.
Защо банките имат опасения
Банките изразяват сериозни опасения по няколко направления. Основният им аргумент са разходите - според оценка на Европейската банкова федерация (EBF), публикувана през април, въвеждането на системата може да струва на банковия сектор около 18 млрд. евро.
ЕЦБ обаче посочва значително по-ниски разходи - между 4 и 5,8 млрд. евро.
Финансовите институции се опасяват и от отлив на депозити, ако клиентите прехвърлят средства към цифровото евро, което би могло да намали наличната ликвидност в банковата система – риск, който бе отхвърлен от ЕЦБ.
„Благодарение на дизайна си, който предотвратява масово изтегляне на депозити, цифровото евро не би представлявало такъв риск, дори при екстремни и малко вероятни кризи“, уверява Джованини.
Големите банки възприемат проекта и като потенциална конкуренция на собствени системи, включително новата европейската платежна система „Веро“ (Wero), която продължава разширяването си и скоро ще стъпи и на австрийския пазар.
Кога може да бъде въведено дигиталното евро?
ЕЦБ изразява надежда, че може да започне емитирането на цифровото евро през 2029 г., ако необходимото законодателство бъде прието до края на годината.
Досега графикът се забавяше заради политически дебати в Европейски парламент, където проектът дълго време не получаваше подкрепа.
Тази седмица обаче процесът бе предвижен напред, след като Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП даде зелена светлина за начало на преговори с държавите членки за намиране на компромис по текстовете, като дискусиите може да започнат още тази есен.
Европейската организация за защита на потребителите (BEUC) приветства предложението, прието от евродепутатите в комисията, като подчерта, че то ще осигури по-добра защита на личните данни и безплатен достъп за гражданите.
Ако законодателството за цифровото евро бъде прието тази година, пилотната фаза на проекта може да започне още през 2027 г., за да се подготви реално ЕЦБ за реалното му въвеждане, подчерта базираната във Франкфурт финансова институция.