Големи мултинационални компании предупреждават, че липсата на „отвореност към изкуствения интелект“ може да засегне инвестициите в Европа

Мултинационални компании все по-често оценяват условията за внедряване на изкуствен интелект при избора къде да инвестират. Ръководители от финансовия, промишления и технологичния сектор предупреждават, че недостигът на специалисти и инфраструктура, високите енергийни разходи и сложните регулации могат да поставят континентална Европа в неизгодно положение спрямо други пазари, пише „Файненшъл таймс“. 
„Компаниите имат избор къде да разположат следващите си програми за научноизследователска и развойна дейност, производствени мощности и оперативни инвестиции“, казва Мария Кристина Бифулко, главен стратегически директор на италианския производител на кабели „Призмиан“ (Prysmian).
Според нея, ако Европа не създаде подходящи условия, инвестициите могат да се насочат към пазари, които съчетават благоприятни политики за изкуствения интелект с регулаторна предвидимост, устойчиво търсене и подкрепа за местното производство.
Голяма американска банка вече използва система с цветовете на светофара, за да оценява държавите. Сред критериите са дали правителството поставя внедряването на изкуствен интелект сред приоритетите си и дали правилата за защита на данните позволяват използване на корпоративна и клиентска информация в такива приложения.
„Ние сме по-малко склонни да увеличаваме персонала в държави, които считаме за „червени“ по отношение на внедряването на ИИ“, посочи ръководител от банката. По думите му някои държави в континентална Европа попадат в тази категория, докато Великобритания е оценена като „зелена“.
Европейският съюз се стреми едновременно да насърчава използването на технологията и да ограничава зависимостта си от американските технологични гиганти. Същевременно блокът въведе всеобхватна регулаторна рамка чрез Закона за изкуствения интелект.
Според Лаура Хюстън, съръководител на технологичния отдел в адвокатската кантора „Слотър енд Мей“ (Slaughter and May), разходите и сложността на европейските правила са важен фактор за компаниите, които избират между инвестиции в Европа, САЩ и Азия.
Великобритания прилага по-малко ограничителен подход въпреки настояването на творческите индустрии за по-силна защита на авторските права.
Датският фармацевтичен производител „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) избра Лондон за нов център за съвместни иновации в областта на изкуствения интелект. Проектът беше обявен миналия месец като част от партньорство с „Амазон Уеб Сървисис“ (Amazon Web Services), насочено към откриването на нови лекарства.
„Отиваме там, където има таланти в областта на ИИ и където можем да работим отговорно“, заяви Аня Лет Цимер, главен директор по изкуствения интелект в датската компания.
Според Зак Майърс от Центъра за регулации в Европа (Centre on Regulation in Europe) ЕС среща затруднения и при бързото изграждане на центрове за данни. Други пречки са високите цени на енергията, по-бавното възприемане на технологията от клиентите и по-малкото финансиране спрямо САЩ.
Говорител на Европейската комисия посочи, че Европа разполага с индустрии от световна класа и висококачествени данни за разработване на промишлени модели с изкуствен интелект. Според него проектът за „гигафабрики за изкуствен интелект“ ще разшири изчислителния капацитет на ЕС.
Компанията за промишлен софтуер „Авива“ (Aveva), част от „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric), също планира да включи готовността на отделните държави за изкуствен интелект сред критериите за инвестиционните си решения.
Главният изпълнителен директор Каспар Херцберг заяви, че компанията все още определя конкретните показатели. Сред тях ще бъдат наличието на специалисти, изчислителна мощност, подходяща електроенергийна инфраструктура и водещи научни изследвания.
„Това е въпрос, който според нас ще окаже влияние върху планирането на инвестициите в бъдеще“, посочи Херцберг.