Банковият съюз - политиката на Европейския съюз за интеграция на банковия сектор на държавите членки от еврозоната - беше създаден през 2014 г. като пряк отговор на финансовата криза от 2008 г. и последвалата дългова криза. България е член на Банковия съюз от 1 октомври 2020 г., като така още преди страната да е член на еврозоната, имаше тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и най-големите български банки бяха под неин директен надзор. Членството на България в Банковия съюз Спас Стамболски определи като „да си облечеш още една дреха в студено време“: дава защита. „При всички случаи това е полезно както за банките и бизнеса, така и за потребителите на банкови услуги, които сме всички ние“, посочи той.
Банковият съюз се състои от три стълба: Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране, които са действащи, и Европейска схема за застраховане на депозитите, която все още е в процес на изграждане, посочи Спас Стамболски.
Надзорният механизъм включва директен надзор на банките чрез регулярни проверки и стрес тестове за геополитически рискове. Механизмът за преструктуриране действа при фалити, като Спас Стамболски даде пример със спасената испанска "Банко Популар" (Banco Popular), продадена на "Банко Сантандер" (Banco Santander), за да се защитят вложителите и стабилността на системата. Третият стълб на Банковия съюз - Европейска схема за застраховане на депозитите - цели да осигури равна защита на депозитите в цяла Европа. Предложението за задействането му е в Европарламента от 2015 година. „Не е приет, не защото Европейският парламент иска да го блокира. Както пишат отговорни международни медии, някои от страните членки на ЕС не искат средства да излизат от тяхната банкова система и да отиват в подкрепа на по-безотговорни страни“, посочи още Спас Стамболски.
Основните плюсове от членството на България в Банковия съюз на ЕС са стабилна регулаторна рамка, достъп до ликвидност, повишено доверие в банковата система и интеграция с най-стабилните икономики в Европа, посочи Спас Стамболски. „Българските банки са под директен надзор на Европейската централна банка, което засилва доверието в банковата система и гарантира по-добра регулация и стабилност“, изтъкна той. По думите му членството в такъв съюз е сигнал за пазарите, че банките на страните от съюза „следват едни от най-добрите регулаторни стандарти, приети в Европа“.
„Това, което предстои пред Европа, пред ЕЦБ, пред Европейския парламент, е завършването на Банковия съюз. Това е една поредица от регламенти, от решения, директиви, правила, които определят как работят банките както в Европейския съюз като цяло, така и в еврозоната“, посочи Спас Стамболски. За това настоя президентът на ЕЦБ Кристин Лагард миналата седмица на заседанието на банката, на което Спас Стамболски бе специален пратеник на БТА. „Тя настоява за това заедно с управителния и изпълнителния съвет на еврозоната в последните години на фона особено и на засилващата се роля на еврото на глобалните пазари. През последната година стойността на еврото е нараснала повече от 15 процента. В момента има спекулации доколко Федералният резерв на САЩ, който е гръб на долара, ще задържи своята политическа независимост. Въпрос, който отеква и в Европа и тя трябва да бъде подготвена с отговори“, каза още Спас Стамболски.
Гледайте целия разговор с него в Ютуб
Слушайте в Саундклауд или Спотифай
Следете и рубиката ни "ЕС право БГ"