Свиването на бюджета на системата за задължително здравно осигуряване (GKV) в Германия води до непосредствено спестяване на държавни средства, но косвено може да увеличи разходите за дългосрочни грижи, за пенсии или за обезщетения за безработица, както и да засили натиска върху домакинствата. Това предупреждават икономисти от института „Ифо“ (Ifo) в Мюнхен и университета „Станфорд“ в Калифорния в проучване, получено в БТА.
„Всеки, който следи единствено разходите за здравното осигуряване, вижда, в най-добрия случай, само половината от случващото се“, заяви изследователят на „Ифо“ Роман Климке. „Намаляването на обезщетенията, което спестява пари на държавата днес, може да струва възможността за работа утре, което следователно намалява приходите от осигуровки и увеличава разходите в други области на социалната държава“, обясни той.
Това обаче не бива да се приема като основание разходите за здравеопазване да се увеличават на всяка цена. Услугите без доказани ползи нямат място във финансиране, основано на принципа на солидарността. „Изключително важно е разходите и ползите да не се оценяват единствено в рамките на бюджета на системата“, коментира Климке.
Германската комисия по финансиране на здравеопазването по-рано посочи, че са необходими незабавни действия като съкращения в бюджета на системата, припомня "Ифо".
Здравната политика трябва да се оценява и по дългосрочните й ефекти върху трудоспособността, необходимостта от дългосрочни грижи и публичните финанси, твърдят Климке и колегата му Мария Полякова от университета „Станфорд“. В течение на живота си един и също човек ще бъде пациент, служител, платец и в някакъв етап ще се нуждае от дългосрочни грижи – с други думи, спестяванията в една система могат да прехвърлят тежестта към друга.
Днес почти половината от хората на възраст между 55 и 64 години съобщават, че имат дълготрайно заболяване, което показва колко тясно са свързани здравето и способността за работа в по-напреднала възраст.
„Реформа, която просто прехвърля разходите от една хазна в друга, не носи реални спестявания за социалната държава“, каза Климке. Поради това икономистите предлагат бюджет за социалната система, който да оценява общите разходи и ползи при институциите на здравеопазването, дългосрочните грижи, пенсиите и пазара на труда.