Средносрочни рискове, свързани със структурата на растежа, инвестициите и демографията отчита Съветът за икономически анализи в годишния си доклад

Съветът за икономически анализи (СИА) посочва в своя Годишен доклад за 2025 година, че макар краткосрочната динамика да е положителна, са налице съществени средносрочни рискове, свързани със структурата на растежа, инвестициите и демографските ограничения. СИА представи доклада на 31 март пред Министерския съвет, съобщиха от Секретариата на съвета.
Докладът обхваща анализ на текущото състояние на българската икономика, както и изготвени от членове на Съвета аналитични разработки и препоръки по специализирани теми през миналата година, в които са разпознати и посочени средносрочни и дългосрочни рискове и възможности пред националното стопанство. 
Анализът представя в синтезиран вид развитието на няколко ключови макроикономически индикатора, свързани с икономическия растеж, пазара на труда, инфлацията, външната позиция на страната и публичните финанси. Икономиката отчита през изминалата година стабилен растеж от 3,1 процента, което я нарежда сред водещите в ЕС. Същевременно структурата на растежа остава небалансирана – доминирана от вътрешното потребление при сравнително слаба инвестиционна активност и отрицателен принос на износа, посочват от СИА.
Забавянето на производителността на труда, съчетано с ограничено натрупване на капитал, поставя под въпрос устойчивостта на процеса на реална конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, но и с намаляващо предлагане на труд поради неблагоприятни демографски тенденции, което създава силен натиск върху заплатите и разходите за труд.
Инфлацията се ускорява умерено до 3,5 процента, като съществуват рискове от допълнително засилване при продължаващ натиск от страна на търсенето, както и от неблагоприятните външнополитически фактори. 
По отношение на външния сектор дефицитът по текущата сметка достига 5,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), основно поради нарастващия търговски дефицит. Ако подобна тенденция се запази и през следващите години, тя би могла да се превърне във фактор за увеличаване на външните макроикономически дисбаланси, особено в случай, че растежът продължи да се основава предимно на вътрешното потребление, предупреждават от Съвета. 
В документа се посочва още, че фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен дефицит от 3 процента от БВП въпреки благоприятната икономическа конюнктура и силното вътрешно търсене. 
Специално внимание в доклада за 2025 г. е отделено на анализ на динамиката на трудовите възнаграждения в България. Анализът поставя въпроса дали тяхното нарастване е прекомерно. Според вижданията на консултативния орган към МС подобна оценка не трябва да се основава на номиналния ръст на заплатите, тъй като той може да бъде изкривен от инфлацията. По-подходящ показател е делът на трудовите възнаграждения в брутната добавена стойност, който отчита както инфлацията, така и нарастването на производителността на труда.
Данните показват, че този дял в България се увеличава значително - от около 55 процента през 2000 г. до приблизително 67 процента през 2024 г. Това нарастване се дължи основно на структурни промени в икономиката, особено увеличението на дела на трудовите възнаграждения в сектора на услугите, като търговията и гастрономията, но и при публични услуги като образование и здравеопазване, съобщават от СИА.
Според съобщението по-детайлният секторен анализ показва различни тенденции: в индустрията делът остава сравнително стабилен, докато при информационните технологии се наблюдава значително увеличение. В същото време финансовият сектор отчита траен спад, вероятно поради дигитализация и по-високи норми на печалбите.
В заключение от Съвета заявяват, че нарастването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, но устойчивото му продължаване изисква ускорен ръст на производителността и инвестициите, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разходи за труд в сектора на услугите.
Годишният доклад за 2025 г. ще бъде представен по време на годишната конференция на Съвета за икономически анализи, която ще се проведе на 22 и 23 юни в СУ „Св. Климент Охридски“.
Пълният текст на доклада може да се намери на уеб страницата на Съвета за икономически анализи.