Италианските журналисти стачкуваха в края на миналата седмица за втори път в рамките на няколко месеца, за да протестират срещу 10-годишното забавяне на нов колективен трудов договор и все по-неблагоприятните условия на труд, които са сред най-лошите в Европа. Друга стачка е планирана за 16 април.
Италия е на 49-о място в класацията за свобода на медиите в света и е страната с най-голям брой съдебни дела срещу журналисти в Европа (една четвърт от общия брой), пише италианското издание „Интернационале“.
В Италия наетите на трудов договор журналисти са около 17 000, според доклад на Националния институт за социално осигуряване (INPS). От тях над 13 000 са професионални журналисти, а почти 3000 са анализатори (първите упражняват професията изцяло и постоянно, след стаж и държавен изпит; анализаторите могат да имат и друга работа и не са задължени да работят само като журналисти).
Журналистите на свободна практика (фрийлансъри), които са със статут на самонаети, са три пъти повече - около 48 000, ако се включат и сътрудниците, набирани за конкретна задача (сред които има и пенсионирани журналисти). За значителна част от тази група, около 20 000 души, журналистиката е основна професия.
Според последния доклад на Националния институт за социално осигуряване (представен през 2025 г. с данни за 2022-2023 г.) италианските журналисти, включително анализаторите, печелят средно 59 000 евро бруто годишно, тоест около 2800 евро нето на месец. Това обаче е средна стойност, която прикрива значителни разлики между различните професионални нива, между големи и малки медии, телевизия, печатни и онлайн издания, както и между работещите по договор и останалите. Националният договор предвижда минимално възнаграждение според длъжността (за новоназначен редактор - около 2200 евро бруто).
Жените печелят средно с 18 на сто по-малко от мъжете, а по-възрастните получават значително по-високи доходи от по-младите.
Освен това от няколко години има издатели - местни частни телевизии, специализирани списания и новинарски сайтове като „Ситинюз“ (Citynews) и „Фенпейдж“ (Fanpage), които прилагат договори с по-ниски минимални възнаграждения за различните длъжности (за новоназначен редактор - около 1500 евро бруто). В тези случаи месечният доход е средно между 1200 и 1500 евро нето.
Фрийлансърите получават още по-малко: самонаетите с регистрация в данъчната система печелят средно 17 000 евро бруто годишно, а сътрудниците - около 11 000 евро бруто годишно (данъчното облагане в тези случаи е различно от това на наетите лица). Основният проблем е, че за свободните професии не е въведена минимална тарифа, под която не може да се пада, както например във Франция.
„Един фрийлансър може да се обърне към професионалната организация на журналистите и да попита какво би трябвало да бъде подходящото възнаграждение за неговата работа според съответния договор. Например, ако сътрудничиш на „Кориере дела Сера“, твоят труд трябва да бъде приравнен към един работен ден на редактор там. Това служи да се избегне нелоялна конкуренция“, обяснява Ладзаро Папагало от Националната федерация на печата (Fnsi), синдикатът на италианските журналисти.
Но в Италия няма задължителна минимална тарифа, нито съответно възможност да се санкционират компаниите, които не я спазват. „Има закон за справедливо възнаграждение, който обаче никога не е бил реално прилаган“, продължава Папагало. „Той предвижда, че ако не плащаш адекватно на сътрудник, губиш достъп до държавно финансиране. На практика обаче това не се прилага.“
„Това е една от текущите битки. Много фрийлансъри не осъзнават, че и стачката на журналистите на трудови договори служи за тяхната защита: ако се повиши стойността на труда на наетите лица, се повишава и тази на фрийлансърите. Ако един работен ден струва не 60, а 70 евро, това се отразява на целия пазар“, заключава синдикалистът.
Едно от основните искания на стачкуващите журналисти е свързано с националния колективен договор, който е изтекъл преди 10 години. Последното обновяване на финансовите му клаузи е от 2016 г. „Междувременно инфлацията е надхвърлила 20 на сто включително заради международните кризи. На практика през тези години е загубена около една пета от покупателната способност: 1800 евро за редови редактор преди десет години днес се равняват на около 1500 евро реално“, обяснява Папагало.
Преговорите между синдиката и издателите започват преди две години, след осем години застой. Сега обаче те са блокирани заради сблъсък между две на пръв поглед несъвместими позиции, отбелязва италианското издание. Издателите твърдят, че условията по договорите на италианските журналисти вече не могат да бъдат запазени в този си вид от компаниите и предлагат те да бъдат преразгледани, като се намалят възнагражденията, особено за новоназначените.
От своя страна синдикатът настоява за увеличение на заплатите, без да се променят условията по договора.
Последната стачка на журналистите, през зимата на 2025 г., събра много високо участие – около 90 на сто от италианските журналисти се включиха, дори от издания, които никога преди това не са го правили. Въпреки това издателите се върнаха на масата за преговори, без да променят позицията си.
Междувременно медийният сектор преминава през много труден период - със спад на продажбите, смени на собствеността, намаляване на персонала чрез ранно пенсиониране (на всеки двама пенсионирани се наема само един нов служител) и голяма несигурност около редакционните структури. Достатъчно е да се спомене неотдавнашната сделка между „Джеди“ (GEDI Gruppo Editoriale) - вторият по големина издателски холдинг в Италия и гръцката група „Антена“ (Antenna). Един от най-влиятелните всекидневници в страната - „Република“, вече е собственост на гръцкия медиен концерн. Изданието досега беше част от „Джеди“, контролиран от италианското предприемаческо семейство Аниели-Елкан, натрупало богатството си чрез автомобилния концерн „Фиат" (Fiat), сега „Стелантис" (Stellantis).
Сделката обхваща не само „Република“, но и останалите активи на „Джеди“, включително радиостанции и новинарския сайт „ХъфПост Италия“. Макар официална стойност да не беше обявена, пазарни оценки сочат около 110 млн. евро.
Паралелно с това ежедневникът „Стампа“, също доскоро част от „Джеди“, беше продаден на италианската издателска група „Сае“ (Sae).
Промените в собствеността предизвикаха силно недоволство сред журналистите. Редакциите на „Република“ и „Стампа“ организираха серия от стачки през последните месеци в знак на протест срещу поглъщанията и опасенията за редакционната независимост.
Сделките се случват в момент, в който „Република“ отбелязва своята 50-годишнина, а „Стампа“ има история, датираща от 1867 година.
Ето каква е ситуацията в някои други големи страни от ЕС:
Франция
Според данни на Комисията за професионална журналистическа лична карта (Commission de la carte d'identité des journalistes professionnels - CCIJP) през 2023 г. професионалните журналисти в страната са били 34 000. От септември 2025 г. минималната заплата варира от около 1800 до почти 4000 евро бруто месечно, в зависимост от позицията и сектора.
През 2023 г. малко под 70 на сто от журналистите са били на постоянен договор със средна брутна заплата от около 3500 евро на месец. Фрийлансърите са били 23 на сто със среден доход около 1900 евро, а срочните договори – около 2 на сто със заплащане малко над 2900 евро.
Съществува минимална тарифа за фрийлансъри, а тяхното положение е регулирано така, че да бъде близко до това на служителите на договор по отношение на заплащането и социалните придобивки. Това е определено със закон от 1974 г. Минималното заплащане за статия е 60 евро на страница (около 1500 знака). Всеки вестник прилага тарифите самостоятелно, но има санкции при неспазване на законовия минимум.
Германия
След десет кръга преговори и серия стачки през юли 2025 г. синдикатът на журналистите (Djv) и асоциацията на издателите (Bdzv) постигат тригодишно споразумение за периода януари 2025 – декември 2027 г.
Договорът предвижда фиксирани увеличения със задна дата от март и май 2025 г., увеличение от 3 на сто през февруари 2026 г. и още 3 на сто през октомври същата година. Общото увеличение е особено голямо за новоназначените, които получават по-високи от средните увеличения.
Заплащането на сътрудниците също се увеличава паралелно. Средните заплати във всекидневниците са между 3500 и 5600 евро бруто месечно, като в големите градове са дори по-високи. Отпускът е 30 дни годишно, а работното време обикновено е 36 часа седмично.
Испания
Секторът на печатните медии се регулира от два национални колективни договора. „Държавен колективен договор за сектора на ежедневния печат“, подписан през април 2024 г., обхваща печатните и дигиталните ежедневници и предвижда увеличение от 8 на сто за три години със задна дата (3 на сто за 2023 г., 2 на сто за 2024 г. и 3 на сто за 2025 г.).
„Национален колективен трудов договор за списания и периодични издания“ се отнася за списанията и периодичните издания и е актуализиран през март 2025 г. с нови възнаграждения.
И в двата случая минималното възнаграждение не може да бъде под националната минимална заплата, която през 2026 г. е 1221 евро бруто месечно (при 14 заплати годишно). Работното време е 40 часа седмично.
Великобритания
В страната няма национален колективен договор за сектора - Националният съюз на журналистите (Nuj) договаря условията директно с отделните издатели.
Според изследването „Журналисти на работа“ на Националния съвет за обучение на журналисти (Nctj), публикувано през септември 2024 г., средната заплата на британски журналист е 34 000 лири годишно (около 40 000 евро), а в Лондон – около 45 000 лири.
Стандартното работно време е 37,5 часа седмично, а платеният отпуск обикновено е 28 дни годишно, като в някои случаи включва и официалните празници.