Европейците не са предизвикали войната с Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп дори не сметна за необходимо да се консултира с тях преди началото на въздушните удари. "Това не е нашата война“, заявиха европейските държавни глави, когато Тръмп, изненадан от устойчивостта на Иран, помоли за помощ при осигуряване на корабоплаването през Ормузкия проток. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Тръмп няма стратегия за изход и предизвиква "масивна ескалация с неясен изход", посочва в. "Нойе Цюрхер Цайтунг".
Сега коалиция от желаещи под ръководството на британския премиер Киър Стармър все пак се реши да сигнализира за готовност за действие. В коалицията влизат над четиридесет държави, сред които Великобритания, Франция, Германия и Италия, но също така Канада, Япония и Обединените арабски емирства.
Но британската външна министърка Ивет Купър след видеоконференцията в Лондон ясно посочи, че коалицията залага преди всичко на дипломатически лостове, за да се противопостави на иранската блокада. Проучват се и мерки за разминиране и освобождаване на блокираните кораби. Те обаче ще бъдат приложени едва след като военните действия приключат.
Засега президентът на САЩ Доналд Тръмп не спира да се подиграва на британския премиер Киър Стармър, защото е казал, че е трябвало да попита екипа си за изпращането на „два стари развалени самолетоносача“ в Иран, предаде ДПА.
По време на частен великденски обяд Тръмп имитира Стармър, подтиквайки публиката да се подсмихне. Президентът заяви, че Великобритания "трябва да бъде най-добрият ни" съюзник, но не е. Това е поредната критика, която Тръмп отправи към Стармър заради отказа му да позволи на Великобритания да бъде въвлечена в иранския конфликт. Президентът на САЩ не пропусна да разкритикува британските самолетоносачи, които той нарече "не най-добрите играчки".
Безизходицата във войната в Иран и кризата около Ормузкия проток засегна и отношенията на Вашингтон с Париж. Френският президент Еманюел Макрон бе принуден да отвърне на думите на Доналд Тръмп, след като американският му колега се подигра на отношенията между Макрон и неговата съпруга, съобщи американската телевизия Си Ен Ен.
"Обадих се на Франция, Макрон, чиято съпруга се отнася изключително лошо с него, (той) все още се възстановява от удар в челюстта“, каза американският президент, очевидно визирайки видео от 2025 г., в което Брижит Макрон сякаш удря съпруга си по лицето на борда на френския президентски самолет. Така вместо да обсъждат хладнокръвно важни въпроси, двамата президенти задочно си размениха вербални атаки.
По този начин сигналът на "Коалицията на желаещите да защитят Ормузкия проток" остава слаб. И идва доста късно. В началото европейците прекалено лесно се поддадоха на изкушението да оставят Тръмп да понесе негативните последствия от неговата авантюра в Иран, особено след като преди няколко седмици той заплаши с анексиране на Гренландия, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг".
Но това се оказа късогледа реакция. Защото макар европейците нито да са искали, нито да са виновни за войната с Иран, те са засегнати с пълна сила от нейните последствия.
Поради експлодиращите цени на енергията властите въвеждат спешни мерки и коригират прогнозите за растежа в посока надолу. Лихвите по дълга скачат. А управляващите партии по целия континент усещат недоволството на населението от високите разходи за живот.
И от гледна точка на политиката на сигурност лозунгът "Това не е нашата война" не отговаря на реалността. Защото докато европейците са военно зависими от САЩ и не могат сами да въоръжат Украйна в борбата срещу Русия, те са уязвими за изнудване.
Това го знае и Тръмп. В медийните си изяви на гняв той ден след ден напада европейците, а напоследък открито заплашва да изтегли САЩ от НАТО. Едва ли ще се стигне дотам: излизане от НАТО би отслабило САЩ стратегически толкова много, че Конгресът е взел предпазни мерки, за да не може Тръмп да осъществи излизане внезапно и самоволно.
Но само заплахите му вече нанасят щети на доверието в Алианса. Също така съобщенията, според които САЩ биха могли да пренасочат оръжия, предназначени за Украйна, към Близкия изток, предизвикват основателна тревога в Европа.
Фактът, че новата коалиция сега сигнализира за готовност за действие в Ормузкия проток, не променя нищо по отношение на това, че в краткосрочен план военните възможности на Европа са ограничени. Остава отворен въпросът дали европейците биха могли да изтръгнат отстъпки от Тръмп по отношение на НАТО и Украйна, ако по-рано бяха проявили по-голяма готовност за сътрудничество. Съмнително е също дали настоящите сигнали са достатъчни, за да умиротворят Тръмп.
В дългосрочен план Европа ще достигне позиция на сила само ако континентът се сплоти и стане по-независим. Стармър, когото Тръмп в момента обижда с все нови и нови ругатни, обяви тази седмица, че търси по-голямо сближаване с Брюксел, отбеляза "Нойе Цюрхер Цайтунг". И ЕС трябва да загърби недоволството си от Брекзит и да не слага повече пречки на британците, посочва вестникът.
Освен това Европа трябва да намали зависимостта си от САЩ. По отношение на въоръжаването е важно да се премахнат националните дублирания, за да стане по-евтино закупуването на оръжие. Освен това кризата с Иран подчертава, че континентът трябва да стане по-независим от руския и американския нефт и газ, включително чрез разширяване на ядрената енергетика. Европа ще бъде способна да действа геополитически само ако намали уязвимостта си.
Франция ще увеличи запасите си от ракети и дронове с до 400 процента до 2030 г., според проект на закон за военно планиране, видян от "Политико".
Продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток разкриха колко бързо се изразходват боеприпасите във високоинтензивни военни действия. Сега Париж отделя милиарди евро за увеличаване на съществуващите запаси и замяна на ракети за противовъздушна отбрана, които военновъздушните му сили са изстреляли в Персийския залив, за да отблъснат атаки с ирански дронове.
На 8 април френското правителство ще представи актуализирания закон за военно планиране, който отпуска 8,5 милиарда евро за дронове и ракети до 2030 г. Законопроектът представлява многогодишна финансова рамка, която определя цели за закупуване и разработване на оръжия, отбелязва "Политико".