Страните от Централна и Източна Европа, приели еврото, догонват с малко по-бързи темпове средния доход за ЕС, според анализ на Фискалния съвет

Страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото като национална валута, догонват средния доход за Европейския съюз с малко по-бързи темпове спрямо държавите от региона, които са извън еврозоната. Това става известно от анализ на Фискалния съвет на България, който изследва скоростта, с която страните с по-ниски доходи се доближават до средното равнище за ЕС.
Анализът измерва доближаването на средния за ЕС брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, измерен по стандарти на покупателната способност, като сравнява страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали извън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).
Фискалният съвет взема предвид два интеграционни слоя на конвергенцията - членството в ЕС и приемането на еврото. Еврозоната въвежда обща парична политика и елиминира валутния риск, като теоретично стимулира конвергенцията, посочват от институцията. 
Според анализа, страните, приели еврото (Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия), са достигнали 81 на сто от средния за ЕС БВП на глава от населението към края на 2023 година, спрямо 55 на сто от средното равнище през 2004 година. Това представлява среден годишен процент на конвергенция от 2,6 процента.
За същия период страните, опериращи с местна парична единица (България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния), са достигнали 74 на сто от средния за ЕС БВП на глава от населението, стартирайки от 49 на сто от средното равнище за ЕС през 2004 година. Това представлява среден годишен процент на конвергенция от 2,2 процента.
Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали голям напредък в конвергенцията, посочват от Фискалния съвет. Страните, приети в еврозоната, са намалили разликата от 26 пункта; страните извън нея - с 25 пункта. Разликата е малка, около половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за период от двадесет години, което води до значителен напредък за членовете на еврозоната, се посочва в анализа.
От Фискалния съвет обясняват малката разлика в конвергенцията с това, че достъпът до единния пазар и фондовете на ЕС са подобрили редица икономически показатели на страните членки от Централна и Източна Европа. Освен това някои държави извън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, са използвали гъвкавостта на валутния курс, за да останат конкурентоспособни. Голямата финансова криза и ковид също са изиграли роля, тъй като са забавили цялата икономическа конвергенция след 2008 година.
Приемането на еврото предлага лек тласък на конвергенцията чрез засилване на доверието и достъпа до пазара, но в същото време оставането извън еврозоната не е пречка, тъй като показателите на Полша са се повишили от 50 на сто до 79 на сто от средното за ЕС ниво без присъединяване - но с гъвкав валутен режим, сочи заключението на Фискалния съвет.
Според институцията за страни като България приемането на еврото би могло да помогне, ако е обвързано с надеждни ангажименти за реформи в областите на образованието, пенсиите и развитието на инфраструктурата.
Анализът посочва очакваните тенденции, когато дадена страна приема еврото. Членството в еврозоната води до по-нисък валутен и суверенен риск, което от своя страна намалява разходите по заеми и стимулира инвестициите, без това да означава обаче, че гъвкавите валутни режими не са ефективни. Приемането на еврото задълбочава финансовите взаимоотношения, провокирайки по-добър достъп до кредит, което обаче върви ръка за ръка с риск от кредитни балони. Единната валута води до засилване на търговията в общността, като полза от това може да се намери в по-ниски трансакционни разходи, но от друга страна трябва да се има предвид, че износът извън еврозоната също се е увеличил рязко, става известно от анализа на Фискалния съвет, който от края на месец март тази година се председателства от бившия финансов министър Симеон Дянков.