Китай продължава да разчита все повече на производството на енергия от въглища, като през миналата година започна изграждането на проекти за производството на електроенергия от въглищни централи (ТЕЦ) с общ капацитет от около 94,5 гигавата. Това е най-значителният темп на изграждане на нови въглищни мощности в страната от 2015 г., се посочва в най-новия доклад на неправителствените организации Център за проучвания на енергията и чистия въздух (CREA) и Глобален енергиен монитор (GEM), предадоха Ройтерс и ДПА.
Китай, който е най-големият потребител на въглища в света и източник на парникови газове, бе обявил, че ще "контролира строго" енергията, произведена от изкопаеми горива през периода 2021-2025 г. Опасенията за недостиг на електроенергия обаче доведоха до скок в строителството на нови въглищни централи след 2023 г., посочват авторите на доклада.
"Ако въглищата запазят висок дял в енергийната система на Китай твърде дълго време, ще бъде много по-трудно да се постигне бърз спад на емисиите", обяви Ци Цин, изследовател в Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух и водещ автор на доклада.
"Това от своя страна може да създаде предизвикателства пред усилията в глобален мащаб в областта на климата, особено във време, когато се очаква държавите да засилят амбициите си за целите за 2035 г.", допълни Ци.
Ръстът на строителство на повече въглищни централи идва на фона на рекордното увеличение на капацитета от възобновяеми източници през 2024 г., което може да затрудни присъединяването на чисти енергийни източници към електропреносната мрежа, пише в доклада.
Китай е извадил от употреба повече от 100 гигавата остарели въглищни мощности през последното десетилетие, а нови проекти могат да бъдат изграждани само като осигуряване на резервни мощности.
"Сегашният натиск на Китай за нова енергия от изкопаеми горива се ръководи основно от интересите на промишлеността, които напредват в разширяване (използването) на въглищата поради енергийната сигурност", каза още Ци.
Новите централи, влезли в експлоатация, се очаква да генерират общо 30,5 гигавата мощност спрямо 49,8 гигавата през 2023 година.
"Разширяването на енергията от изкопаеми горива в Китай контрастира с глобалните тенденции. Новите въглищни проекти в Китай представляват 93 на сто от всички започнати подобни строежи в световен мащаб през 2024 г.", пише още в доклада.
През четвъртото тримесечие на 2024 г. е имало драстичен спад на използването на слънчева и вятърна енергия, докато страната е продължила да генерира електроенергия от изкопаеми горива, въпреки че търсенето на електроенергия е нараснало по-бавно, отчитат експертите.
"Бързото разрастване на възобновяемата енергия в Китай има потенциала да промени енергийната система на страната, но тази възможност е подкопана от едновременното широкомащабно разрастване на енергията, добивана от въглища", обяви Ци.
Без решителни промени в политиката енергийният преход на Китай ще остане по-скоро "допълнение", отколкото истинска трансформация, допълни той.
Миналата година Центърът за проучвания на енергията и чистия въздух отбеляза, че Пекин е разрешил строителството на много по-малко проекти за енергия от въглища през първата половина на 2024 г., отколкото през същия период година по-рано. Съответно са одобрени 83 на сто по-малко проекти.
Въпреки това, Китай изгражда повече слънчева и вятърна енергия от всяка друга страна. Според Националната енергийна администрация на страната, Пекин е пуснал в експлоатация слънчеви панели и вятърни турбини с капацитет 356 гигавата през 2024 г., постигайки шест години предсрочно целта си за 1200 гигавата електроенергия от възобновяеми източници.
За сравнение, Германия е добавила около 16,2 гигавата от фотоволтаици и 2,5 гигавата от вятърна енергия през 2024 г., припомня ДПА.
Въпреки това Китай се смята за най-големия източник на парникови газове въглероден диоксид в света. Пекин има за цел да достигне връх на емисиите на въглероден диоксид (CO2) до 2030 г. и да постигне нулеви нетни емисии до 2060 година.