Световното търсене на въглища достига рекорд през 2025 г., но се очаква спад до 2030 г., твърди МАЕ

Световното търсене на въглища е достигнало рекордно високо равнище през 2025 г., но се очаква да започне да намалява до края на десетилетието, тъй като възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия и наличието на изобилен природен газ постепенно ограничават ролята им в производството на електроенергия. Това сочи публикуваният днес доклад „Въглища 2025“ на Международната агенция за енергията (МАЕ), цитиран от Ройтерс.
Според оценките на агенцията глобалното търсене на въглища ще нарасне с 0,5 на сто през 2025 г. и ще достигне рекордните 8,85 милиарда тона. Въпреки това МАЕ прогнозира, че през втората половина на десетилетието потреблението ще се стабилизира и ще започне бавен и постепенен спад.
„Гледайки напред, очакваме, че глобалното търсене на въглища достига плато и ще започне много бавен и постепенен спад до края на десетилетието“, заяви директорът на МАЕ за енергийните пазари и сигурността Кейсуке Садамори по време на пресконференция.
Отказът от използването на въглища се счита за ключов елемент за постигане на глобалните климатични цели, но въпреки това изкопаемите горива остават най-големият източник за производство на електроенергия в световен мащаб.
Докладът отчита различни регионални тенденции през 2025 г. В Индия използването на въглища е намаляло за трети път през последните пет десетилетия, което се обяснява с интензивните мусонни валежи, довели до по-високо производство на хидроенергия и по-слабо търсене на електроенергия.
В САЩ потреблението на въглища се е увеличило на фона на по-високите цени на природния газ и след подписването от президента Доналд Тръмп на укази за запазване на въглищни електроцентрали, предвидени по-рано за извеждане от експлоатация, както и за стимулиране на производството на въглища.
В Китай, който е най-големият потребител на въглища в света, търсенето е останало като цяло непроменено през 2025 г. и се очаква да отбележи лек спад до 2030 г. с разширяването на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници. В доклада обаче се посочва, че по-бързият ръст на потреблението на електроенергия или по-бавното навлизане на възобновяемите източници биха могли да изтласкат глобалното търсене над текущите прогнози.
„Китай, който консумира с около 30 на сто повече въглища от останалата част на света взета заедно, остава основният двигател на глобалните тенденции в сектора на въглищата“, подчерта Садамори.
Резкият спад в производството на въглища в ЕС се забавя през 2025 г., но дългосрочната низходяща тенденция се запазва
Производството на въглища в Европейския съюз продължава да намалява, но темпът на спада се забавя през 2025 г., сочат данните за сектора на МАЕ. През настоящата година производството на въглища в ЕС се оценява на около 242 млн. тона.
Лигнитните въглища продължават да доминират, като представляват над 80 на сто от общото предлагане и се използват основно за производство на електроенергия. В резултат добивът остава силно концентриран в ограничен брой държави членки. Германия и Полша заедно произвеждат около 174 млн. тона въглища през 2025 г., което се равнява на приблизително 72 на сто от общото производство в ЕС. Германия е водещият производител на лигнитни въглища, докато Полша осигурява почти изцяло добива на енергийни и металургични въглища в Съюза.
За разлика от предходните години на устойчив спад през първата половина на 2025 г. се отчита леко увеличение на предлагането на въглища спрямо същия период на миналата година. Причина за това е по-високото производство на електроенергия от въглища в условия на напрегнати енергийни пазари, както и по-слабото производство на електроенергия от вятърни и водни централи.
Временното увеличение е най-осезаемо при лигнитните въглища в Германия, България и Чехия, където операторите поддържат добива с цел гарантиране на сигурността на електроенергийните системи въпреки действащите ангажименти за постепенно извеждане от употреба на въглищата. В Полша производството остава като цяло стабилно, подпомогнато от държавни мерки за подкрепа и програми за преструктуриране на големите минни компании.
Тези тенденции обаче не променят дългосрочния тренд. От 2026 г. се очаква производството на въглища в ЕС отново да поеме по ясно изразен низходящ път. Основният принос за спада ще бъде от лигнитните въглища в Германия, където рамката за поетапно извеждане от въглищната енергетика предвижда затваряне на мини, макар и със запазване на известна краткосрочна гъвкавост за сигурността на доставките.
В Полша се прогнозира постепенно свиване на производството на енергийни въглища заради нарастващите разходи при добива от по-дълбоки пластове и продължаващото намаляване на вътрешното търсене. В Словения добивът на лигнитни въглища намалява устойчиво в рамките на планираното извеждане до 2033 г., докато в България ревизираният план за намаляване на емисиите забавя, но не спира спада в производството.
Като цяло се очаква производството на въглища в ЕС да намалее до около 132 млн. тона до 2030 г., като по-голямата част от съкращението ще бъде при лигнитните въглища. Темпът на този спад ще зависи от прилагането на националните политики за извеждане от въглищата, динамиката на разходите за добив и ефекта от програмите за справедлив преход в държавите членки, отчитат от агенцията.