Съвместната работа по зелени проекти на страните от Централна и Източна Европа бе в центъра на дискусия в българския павилион на СОР29

Сътрудничеството на страните от Централна и Източна Европа бе в центъра на дискусията „Засилване на ролята на региона на ЦИЕ в зеления дневен ред на ЕС“ в българския павилион на СОР29 в Баку. Организатор на събитието бе Green Transition Forum.
Зеленият преход в региона обсъдиха Александра-Мария Бокче, държавен съветник в департамента по климат и устойчиво развитие в администрацията на президента на Румъния, д-р Дьоне Ялчън, управляващ партньор Турция и партньор Австрия на юридическата компания CMS, Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД, Цветелина Кузманова, старши ръководител проекти в Кеймбридж институт за лидерство в устойчивото развитие, Барбара Кауфман, директор в Генерална дирекция по заетостта, социални въпроси и включване в ЕК, Юлиян Гиков, главен изпълнителен директор в "Райфайзен Банк Интернешънъл" АГ, Виена и Генадий Кондарев, старши сътрудник за ЦИЕ, E3G. Дискусионният панел модерира Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие (ББР) и председател на председател на Комитета по енергетика, инфраструктура и публично-частно партньорство на Европейската лига за икономическо сътрудничество.
За значението на трансграничните проекти в зеления преход на енергетиката говори Александра-Мария Бокче. Тя каза, че Румъния планира до 2030 г. 35 на сто от енергията в страната да е от възобновяеми източници и за това ще е нужно сътрудничество със съседните страни за изграждане на инфраструктура. Всеки контакт помежду ни ни доближава до съвместно постигане на климатичните цели, каза тя.
Цветелина Кузманова и Дьоне Ялчън подчертаха значението на гъвкава регулация в ЕС по отношение на зеления преход. Стабилност и доверие в управлението и в пазарите са ключови за успеха в зеления преход, каза Кузманова. Полша исторически е в опозиция по отношение на зелени политики, но вече привлича японски капитали и други инвестциии от цял свят въпреки регулаторните ограничения. Зеленият преход не означава само допълнителни разходи и бюрократична тежест, вече се виждат предимствата, каза тя. България е на последно място в последното издание на Индекса за конкурентна устойчивост на Кеймбриджкия институт за лидерство в устойчивото развитие, посочи още Кузманова.
Турция е шампион по възобновяема енергия в региона, каза д-р Ялчън. Според нея регулациите отпреди 40-50 години не са подходящи за настоящия момент и трябва да бъдат заменени с нови.
Димитър Цоцорков, който бе отличен от ООН като пионер на целите за устойчиво развитие, даде кратко обяснение за устойчивост в бизнеса.
„Устойчивостта означава, че имаш план и го изпълняваш в трудни условия за период от 30 години“, каза той и добави, че лесно се постигат целите, ако работата по тях започне навреме. Цоцорков каза, че „Асарел-Медет“ инвестира половината от печалбата в бизнеса си в страната и ще следва тази стратегия в следващите десетилетия. „Превръщаме отпадъците в мед. Медта е в основата на зелената трансформация, без тази суровина няма да има напредък, медта е във всички апарати и инфруструктура на зелената енергия“, каза той. Според Цоцорков трябва да има баланс в регулацията.
Европейските институции подготвиха и приеха два законодателни пакета, свързани със Зелената сделка, и така се поставиха основите на новата законодателна рамка, припомни Барбара Кауфман от ЕК. Вашият регион е силно засегнат от глобалното затопляне и когато говорим за справедлив преход, трябва да намерим начини и стратегии за създаване на нови работни места за хората, заети в някои сектори, каза тя.
Инвеститорите през последните десетина години отчитат много прецизно регулациите в Централна и Източна Европа в зелената икономика, каза Юлиян Гиков от "Райфайзенбанк". Според него предвидимостта е ключова за зелените проекти, които търсят инвеститори.
Много често дори страни, които са предпазливи в ангажиментите си, се превръщат в шампиони и резултатите им надвишават ангажиментите в областта на зеления преход, каза Генадий Кондарев, старши сътрудник за ЦИЕ в организацията E3G. Той даде пример в това отношение с Полша. Преди пет години никой не вярваше, че към 2030 г. Европа ще е напът да се прости с въглищата. Най-трудно е да променим манталитета си, но имаме доста възможности, добави той.