Свръхбогатите французи се противопоставят на идеята за данък върху състоянията над 100 млн. евро

Френският премиер Себастиен Льокорню се изправя пред нарастващо напрежение, докато неговото правителство на малцинството се опитва да осигури подкрепа за бюджета в парламента. За целта кабинетът разчита на гласовете на социалистите, които поставят редица условия, включително въвеждането на по-високо данъчно облагане за най-заможните граждани, предава ДПА. 
В центъра на дебата е предложението за т.нар. данък Зукман, кръстен на френския икономист Габриел Зукман, експерт по неравенствата в богатството и данъчната политика. Данъкът предвижда минимална годишна ставка от два процента върху активи над 100 милиона евро, включително дялове в компании и нереализирани капиталови печалби. Според социалистите мярката би донесла около 15 милиарда евро годишно в бюджета, макар че други оценки са значително по-ниски.
Според проучвания, на които се позовават поддръжниците на идеята, 86 на сто от французите подкрепят въвеждането на подобен данък. Същевременно мярката предизвиква остра съпротива от страна на представителите на бизнеса.
Габриел Зукман, професор във Висшето училище за нормални науки във Франция и в Университета Бъркли в Калифорния, отговори на критиките, като ги определи като "карикатурни" и подчерта, че никога не е бил политически активист. "Каквото и да мислите, време е милиардерите да бъдат обложени с минимална данъчна ставка", написа той в платформата "Екс" (X).
Против предложението се обявиха редица представители на технологичния сектор. Сред тях е Ерик Ларшевек, съосновател на криптокомпанията "Леджър" (Ledger), оценявана на 1,3 милиарда евро. В интервю за "Файненшъл таймс" той определи мярката като "колективизъм" и "комунизъм", който застрашава правото на собственост и предприемаческия дух.
Въпреки това поддръжниците на данъка твърдят, че той би засегнал едва около 1800 души. За предприемачи от стартъпите се предлагат алтернативи като прехвърляне на дялове на държавен фонд или кредитиране.
Според Филип Коро, съосновател на технологичната компания "Миракъл" (Mirakl), предложението е "абсурдно и опасно", тъй като би принудило основатели да продават част от компаниите си, за да плащат данъци. "Щях ли да основа "Миракл" във Франция преди 15 години, ако тези данъци съществуваха", коментира той.
Сред най-гласовитите противници е и Бернар Арно – председател и основен акционер в концерна за луксозни стоки Ел Ви Ем Аш (LVMH), чието състояние се оценява от "Блумбърг" на около 144 милиарда евро. Арно заяви пред вестник "Сънди таймс", че предлаганият данък би нанесъл тежък удар по френската икономика и определи Зукман като "активист от крайната левица", който използва "псевдонаучни аргументи за идеологически цели". Арно подчерта, че вече е сред най-големите данъкоплатци в страната.
Дебатът около данъчното облагане се разгаря на фона на тревожни фискални показатели. С държавен дълг от 114 на сто от брутния вътрешен продукт Франция е сред страните с най-високо задлъжняване в ЕС след Гърция и Италия. В абсолютна стойност френският държавен дълг възлиза на около 3,300 трилиона евро – най-високият в еврозоната. Последните данни показват бюджетен дефицит от 5,8 на сто – почти двойно над допустимото от правилата на ЕС, поради което още през юли Европейската комисия започна процедура за прекомерен дефицит срещу страната.
Междувременно във Франция се провеждат протести срещу предлаганите мерки за икономии. Льокорню, близък съратник на президента Еманюел Макрон, беше назначен миналата седмица за пети министър-председател за по-малко от две години, след като парламентът отне доверието си на предшественика му Франсоа Байру и неговия неуспешен план за орязване на разходите с 44 милиарда евро.