Търговското споразумение с Меркосур ще има влияние върху европейския пазар, заяви служебният министър на земеделието и храните Иван Христанов на форум за третата годишнина от създаване на Българската аграрна камара (БАК). Той каза, че са предприели действия в тази връзка.
По думите на Христанов скоро след сключване на споразумението си е проличало, че теорията, че просто ще изнасяме стоки за Меркосур, а няма да внасяме, е изключително нерелевантна към реалната ситуация. Затова трябва да има още по-задълбочен анализ на ефектите, които ще има върху европейския пазар, посочи земеделският министър. Според него това е споделено притеснение на част от страните членки на ЕС.
Иван Христанов каза, че трябва да се има предвид и кумулативният ефект на всички сключени от ЕС търговски споразумения. Той обърна внимание и на граничния контрол, защото трябва да може да се гарантира, че стоките, които влизат от трети страни, са минали необходимата висока степен на контрол на ЕС.
По отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия период министър Христанов заяви, че имат някои много сериозни притеснения. Първото е бюджетът – новият общ бюджет изобщо не е бюджет на новите пазари. Христанов отбеляза, че той е намален с 20 процента, което за нашите условия е прекалено много. Друг проблем са хоризонтите, които се обсъждат в инвестиционните мерки. По отношение на съфинансирането на екологичните интервенции картината в страните от ЕС е много различна. При нас зърнените култури доминират и структурата не е благоприятна, докато за държави с фокус върху плодовете и зеленчуците е.
Водим разговори с министри от други държави членки на ЕС, от които виждаме голяма доза разбиране на предизвикателствата не само по отношение на България, а такива, пред които би бил поставен целият европейски пазар, посочи министър Христанов.
Той допълни, че конвергенцията също винаги е била голяма тема – какви са ставките, кой колко взима в другите държави. Крайно време е да постигнем изравняване на подпомагането, заяви земеделският министър.