По думите му справянето с бедността не може да бъде отделено от другите глобалните предизвикателства като пандемията и климатичните промени.
Банга посочи че "климатичните промени за много означават намаляване на въглеродните емисии, но за глобалния Юг това означава намаляване на биоразнообразието, борба с деградирането на почвите и справяне с намаляване на водните ресурси".
Президентът на Световната банка даде пример какво означава това, цитирайки думите на лидери от Африка, с които се е срещнал. Та са посочили пред него, че ако има достатъчно валежи и почвите са плодородни, ние можем да имаме няколко реколти на година. Това ще ни позволи да купим стада крави, които пък ще ни даде възможност да произвеждаме мляко, от което да имаме по-добри приходи. Всичко това ще улесни фермерите да изпратят децата си на училище, включително и момичетата. При липса на реколти процесът се обръща и първото нещо, което фермерите правят, е да спрат децата от училище, като започнат с момичетата и да ги изпратят отново на полето, каза още Банга, предавайки своите разговори с африканските лидери.
Затова по отношение на приоритета "обитаема планета" нашите инвестиции ще бъдат разделени поравно между проекти за намаляване на въглеродните емисии и такива, свързани с другите аспекти на климатичните промени.
Всичко това ще даде възможност на младите хора в развиващите се икономики да могат да се включват в пазара на труда и да намират работа, която ще им осигури не само доходи, но и чест и достойнство, каза още Банга.
За да постигне това Световната банка ще мобилизира над 130 млрд. долара, които трябва да бъдат осигурени от по-богатите страни, без това да се отрази върху настоящия дял на акционерите, посочи Банга.
През септември САЩ вече се ангажираха с процедура за осигуряване на 25 млрд. долара, а такава има и от страна на Германия, допълни президентът на Световната банка.
Всичко това трябва да повиши кредитните възможности на институцията с около 5 млрд. долара на година.
На журналистически въпрос Банга отговори, че очаква лихвите в развитите икономики да останат задълго високи, което ще затрудни корпоративните инвестиции през следващите години.
Главният икономист на Световната банка Индермит Джил, който също взе участие в пресконференцията сравни сегашната ситуация с тази от седемдесетте години на 20 век, когато за последно Управлението за федерален резерв на САЩ е предприемало такива мерки.
"Важно е да подчертае, че към този момент ние не виждаме голяма икономика, която да изпитва твърдо приземяване (силно забавяне на икономическия растеж - бел ред.), но трябва да имам предвид, че през седемдесетте години на миналия век 24 страни банкрутираха по международните си финансови задължения, посочи Джил. По думите му сега отново е възможно да видим такива сценарии и някои държави да изпаднат в затруднения", посочи Джил.