Цената на медта доближава 12 000 долара за тон заради нарастващо търсене, свързано с изкуствения интелект

Цената на медта доближава границата от 12 000 долара за тон в резултат на очакванията за повишено търсене от страна на центровете за данни, които захранват програми с изкуствен интелект и ограничените доставки, в комбинация с недостига извън САЩ, пише Ройтерс в анализ по темата.
Ценени заради изключителната си електропроводимост, медните кабели са от жизненоважно значение за мрежите, които захранват центровете за данни, електрическите превозни средства и инфраструктурата, необходима за енергийния преход.
Цената на медта на международните пазари достигна 11 952 долара за тон в петък, 12 декември. В рамките на месец - от средата на ноември до 12 декември, цената ѝ се повиши с над 9 на сто, по данни на „Бизнес инсайдър“ (Business Insider).
Медта е поскъпнала с почти 35 на сто от началото на годината, отправяйки се към най-големия си годишен скок от 2009 г. насам заради прекъсвания в добива и трупането на наличности в САЩ. 
Инвеститорите, които искат да разширят инвестиционния си портфейл в областта на изкуствения интелект, се насочват към активи, свързани с центровете за данни, посочва анализаторът от компанията за информационни услуги „Бенчмарк Минерал Интелиджънс“ (Benchmark Mineral Intelligence) Даан де Йонге, според когото инвестиционното внимание сега се концентрира към активи, свързани с медта, като например борсово търгувани фондове (ETFs).
Канадското дружество за управление на активи "Спрот Асет Мениджмънт“ (Sprott Asset Management) стартира в средата на 2024 година първият в света борсово търгуван фонд, базиран на физически количества мед. Фондът, който държи близо 10 000 тона мед, поскъпна с близо 46 на сто през тази година.
Скорошна анкета на Ройтерс, проведена сред анализатори, прогнозира, че пазарът на мед ще изпита дефицит от 124 000 тона през тази година и 150 000 тона през следващата година.
Търсенето на мед е подхранвано от инвестиции по света, възлизащи на милиарди долари, в модернизирането и разширяването на електрическите мрежи. Енергийният преход, които включва технологии за възобновяеми енергийни източници като вятърни турбини и соларни мощности, също се очаква да допринесе за ръст в търсенето на мед.
Компанията за финансови услуги „Макуайъри“ (Macquarie) очаква световното търсене на мед да достигне 27 млн. тона през тази година, което е ръст от 2,7 на сто спрямо 2024 година. Увеличението на търсенето в Китай, най-големият потребител на метали, се очаква да нарасне с 3,7 на сто през тази година, докато търсенето извън Китай се очаква да се ускори с 3 на сто през следващата година.
През септември авария в индонезийската мина „Грасберг“ (Grasberg), оперирана от „Фрийпорт-Макморан“ (Freeport-McMoRan), прекъсвана доставките.
Минни компании като "Гленкор“ (Glencore) намалиха прогнозите си за производство на мед за 2026 г., засилвайки очакванията за ограничаване на предлагането.
Общото количество мед, съхранявано в борсовите складове на Лондонската борса за метали (LME), базираната в САЩ „Комекс“ (Comex) и Шанхайска фючърсна борса (SHFE), отчита нарастване от 54 на сто през тази година - до 661 021 тона.
Търговците засилиха доставките на мед за САЩ тази година поради по-високите цени на метала на „Комекс“ и за да изпреварят митата, обявени от президента на САЩ Доналд Тръмп. 
Наличностите от мед на „Комекс“ са на рекордно високо ниво от 405 782 тона, което представлява дял от 61 процента от общите борсови наличности. В началото на 2025 година този дял бе едва 20 процента.
Рафинираната мед бе изключена от обхвата на 50-процентовите американски мита върху вноса на мед, които влязоха в сила на 1 август. Американската митническа политика по отношение на металите обаче остава в процес на преглед, като актуализация се очаква до месец юни 2026 година.