Цените на петрола се колебаят на фона на напрежението в Близкия изток и частичното облекчаване на санкциите срещу Иран

Цените на петрола се движат колебливо, докато инвеститорите оценяват нарастващите геополитически рискове в Близкия изток и сигналите за възможно увеличаване на предлагането от Иран след временно облекчаване на санкциите от страна на САЩ, предаде Ройтерс. 
Фючърсите на суровия петрол сорт Брент се повишиха с 2,21 на сто към 08:20 часа българско време, или 2,39 долара, до 108,77 долара за барел, докато американският лек суров петрол поскъпна с 2 долара (2,06 на сто) до 100,25 долара за барел. И двата контракта по-рано отчетоха понижения в цените от над 1 долар, което отразява висока волатилност на пазара.
Разликата между двата бенчмарка надхвърля 13 долара за барел – най-голямата от години.
Според анализатори краткосрочните движения на пазара се определят от противоречиви фактори – ескалацията на конфликта и перспективата за допълнително предлагане.
„Настроенията на пазара на петрол може да се колебаят в краткосрочен план в зависимост от заплахите и реториката, но по-трайната посока ще се определя от реалните петролни потоци в Близкия изток“, заяви Вандана Хари от „Ванда инсайтс“ (Vanda Insights).
Напрежението се засили, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че може да предприеме удари срещу иранска енергийна инфраструктура, ако Техеран не отвори Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните енергийни доставки.
В отговор председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф заяви, че при атаки срещу ирански съоръжения енергийната инфраструктура в региона може да бъде „необратимо унищожена“.
Анализатори предупреждават, че подобна ескалация може да доведе до нов ръст на цените.
„Това означава по-голяма ескалация, което предполага по-високи цени на петрола“, посочи Амрита Сен от „Енерджи аспектс“ (Energy Aspects).
По оценка на Международната агенция за енергията кризата в региона е изключително тежка, като според нейния директор Фатих Бирол тя надхвърля по мащаб двата петролни шока от 70-те години, взети заедно.
Военните действия вече оказват съществено влияние върху доставките. Корабоплаването през Ормузкия проток, през който преминават около 20 процента от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, е силно ограничено.
Анализаторите оценяват загубата на производство в Близкия изток на между 7 и 10 милиона барела дневно.
В Ирак производството също е засегнато, като държавната „Басра ойл къмпани“ (Basra Oil Company) е намалила добива до около 900 000 барела дневно спрямо 3,3 милиона барела преди кризата. Властите обявиха форсмажор за редица находища, разработвани от чуждестранни компании.
В същото време пазарът получава сигнали за възможно увеличаване на предлагането. Индийски рафинерии планират да възобновят вноса на ирански петрол, а други азиатски купувачи също обмислят подобни действия.
Според анализатори това създава противоположен натиск върху цените, като частично компенсира ефекта от геополитическото напрежение.
„Наблюдаваме едновременно желание за деескалация и риск от по-широк конфликт“, посочи Хари, като допълни, че не е ясно доколко заплахите за удари срещу иранската инфраструктура ще бъдат ефективни, предвид възможността на Техеран да отвърне на подобни действия.
Пазарите остават силно чувствителни към развитието на конфликта, като перспективите за цените на петрола ще зависят основно от сигурността на доставките в региона и от евентуални промени в санкционния режим срещу Иран.