Цените на петрола скочиха с над 25 на сто, очаква се сортът Брент да отбележи най-големия си еднодневен скок някога

Цените на петрола скочиха с над 25 на сто днес, достигайки най-високите си нива от средата на 2022 г. Страховете от продължителни прекъсвания на доставките от Близкия изток обхванаха пазарите, след като някои големи производители от региона намалиха добивите заради разширяващия се конфликт между САЩ, Израел от една страна и Иран, предаде Ройтерс.
Фючърсите на сорта Брент, който е референтен за Европа, нараснаха с 24,96 долара за барел или 27 на сто в днешната азиатска търговия и към 06:51 ч. бълг. време се търгуваха за 117,65 долара за барел. Ако тенденцията се запази до края на сесията, Брент се очаква да отбележи най-големия си еднодневен скок някога.
Котировките на американския лек суров петрол (WTI) също са нагоре - с 25,72 долара или 28,3 на сто до 116,62 долара за барел.
По-рано през сесията Брент регистрира връх от 119,50 долара за барел, а американският лек суров петрол – до 119,48 долара за барел.
През миналата седмица и двата петролни сорта поскъпнаха, като цената на Брент се повиши с 27 на сто, а на американския лек суров петрол – с 35,6 на сто.
Инвеститорите са особено притеснени заради разгръщащата се криза около Ормузкия проток, през който обичайно преминава около една пета от световните доставки на петрол.
Прекъсванията на плаванията на танкерите по ключовия морски маршрут и нарастващите рискове за сигурността вече забавиха транспортната дейност, което особено силно засегна азиатските купувачи, като се има предвид тяхната силна зависимост от суровия петрол от Близкия изток, посочва Ройтерс.
„Освен ако петролните доставки през Ормузкия проток не бъдат възобновени и напрежението в региона не се успокои, натискът за повишаване на цените вероятно ще продължи“, заяви Васу Менон от сингапуската компания за финансови услуги Оу Си Би Си (OCBC).
Ирак и Кувейт започнаха да намаляват добивите на петрол, а по-рано Катар обяви, че намалява производството на втечнен природен газ, тъй като конфликта блокира доставките.
Анализаторите очакват, че Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия също ще намалят производството си скоро, тъй като свободните обеми в складовете се изчерпват.
Петролните цени растат и заради избирането на Моджтаба Хаменей, втория син на аятолах Али Хаменей, който беше убит в началото на операцията на САЩ и Израел срещу Иран, за нов върховен лидер на Иран.
„С назначаването на сина на покойния Али Хаменей за нов лидер на Иран, целта на американския президент Доналд Тръмп за промяна на режима в Иран стана по-трудна“, смята Сатору Йошида, анализатор в „Ракутен Секюритийс“ (Rakuten Securities).
Войната може да доведе до седмици или месеци на по-високи цени на горивата за потребителите и бизнеса по целия свят, дори и конфликтът, който продължава от седмица, да приключи бързо, тъй като доставчиците са изправени пред повреди по съоръжения, нарушена логистика и повишени рискове за транспортирането.
„Следващият знак ще бъде дали в крайна сметка ще се стигне до момент, в който ще трябва да започнат да затварят петролни кладенци, което не само ще повлияе още повече на производството, но и ще забави реакцията, след като конфликтът утихне. Това потенциално би поддържало настоящите цени за много по-дълго време“, каза Даниел Хайнс, старши стратег по суровините в Ей Ен Зи (ANZ).
Производството на петрол в Ирак от основните южни петролни находища в страната е спаднало със 70 на сто до едва 1,3 милиона барела на ден, тъй като страната не може да изнася петрол през Ормузкия проток, заявиха вчера трима източника, запознати с въпроса.
Складовете за суров петрол са запълнени на максимален капацитет, заяви представител на държавната иракска компания „Басра Ойл Къмпъни“ (Basra Oil Company).
Кувейт заяви в събота, че е въвел превантивно намаление на производството на суров петрол и рафинирането след продължаващите атаки на Иран.