Централната банка на Бразилия запази строгата парична политика въпреки забавянето на икономиката

Централната банка на Бразилия отчита все повече признаци, че високите лихви забавят икономическата активност. Ускоряването на инфлацията и повишените очаквания за бъдещия ръст на цените обаче налагат паричната политика да остане рестриктивна, сочи протоколът от заседанието на банката на 4 ноември, цитиран от Блумбърг.
На заседанието управителният съвет, ръководен от Габриел Галиполо, остави основната лихва „Селик“ (Selic) без промяна на равнище от 13,75 на сто. Така банката прекъсна серия от пет поредни понижения с общо 1,25 процентни пункта.
Според членовете на съвета забавянето на икономическата активност може да се задълбочи след продължителния период на високи разходи по заемите. Пазарът на труда остава устойчив, макар вече да има признаци на охлаждане. В същото време търсенето продължава да подхранва инфлацията, което според централната банка налага запазване на строгата парична политика.
Паузата в понижаването на лихвите последва преизбирането на президента Луис Инасио Лула да Силва, което предизвика сътресения на финансовите пазари. Инвеститорите се надяваха, че смяна на властта ще доведе до по-строг контрол върху публичните разходи и ще помогне на централната банка да върне инфлацията към целта от 3 на сто. Стимулиращите мерки, с които Лула увеличи разходите по време на предизборната кампания, засилиха опасенията от по-разхлабена бюджетна политика. Бразилският реал се обезцени с около 10 на сто след балотажа, което оскъпява вноса.
Анкетираните от централната банка икономисти повишиха за втора поредна седмица прогнозата си за основната лихва в края на 2026 г. Те вече очакват тя да остане на равнище от 13,75 на сто през декември при предишна прогноза от 13,5 на сто, сочи публикуваното в понеделник допитване. Очакванията им за инфлацията в края на 2027 г. се повишиха до 4,9 на сто от 4,76 на сто.
На 4 ноември централната банка повиши собствената си прогноза за инфлацията през 2027 г. от 3,9 на сто до 4,7 на сто, над горната граница на допустимия диапазон. За второто тримесечие на 2028 г., което в момента е определящият хоризонт за паричната политика, банката очаква ръст на потребителските цени от 3,5 на сто.