Унгария запази основния лихвен процент преди публикуването на новите инфлационни прогнози

Националната банка на Унгария (унгарската централна банка, б. ред.) запази основния си лихвен процент без промяна, както се очакваше от пазарите, на фона на засилено внимание към предстоящите нови прогнози за инфлацията и икономическия растеж, които инвеститорите ще анализират за сигнали за евентуално бъдещо парично облекчаване, предаде Блумбърг.
Централната банка остави референтната лихва на равнище от 6,5 на сто за 15-и пореден месец. Това е най-високото основно лихвено равнище в Европейския съюз, съпоставимо с това в Румъния. Решението съвпада с очакванията на всички 21 икономисти, участвали в проучване на информационната агенция.
По-късно днес централната банка ще публикува актуализираните си прогнози за инфлацията и икономическия растеж, а президентът на институцията Михай Варга ще даде брифинг за медиите.
През ноември инфлацията в Унгария се върна в целевия диапазон на централната банка от 2 до 4 на сто за първи път от около година, подпомогната от поскъпването на унгарския форинт, което ограничи ценовия натиск. Варга заяви миналия месец, че средната инфлация през следващата година може да бъде в диапазона от 3,4 до 3,6 на сто – по-ниско от прогнозата на централната банка от 3,8 на сто, направена през септември.
Въпреки това е малко вероятно централната банка да предприеме прибързани действия за понижаване на лихвените проценти, като се има предвид силният ѝ фокус върху стабилността на националната валута. Строгата парична политика остава ключов фактор за стабилността на форинта, който е поскъпнал с близо 7 на сто спрямо еврото от началото на годината. Това е второто най-добро представяне сред 31 основни и разширени валути, проследявани от Блумбърг, след руската рубла.
Същевременно инфлационните рискове остават значителни. Сред тях са планираното двуцифрено увеличение на минималната работна заплата през следващата година, както и предизборните разходи, тъй като премиерът Виктор Орбан се стреми да обърне спада в обществената си подкрепа преди парламентарните избори през април. Според оценка на централната банка общата инфлация би била с около 1,5 процентни пункта по-висока, ако не бяха въведени временните ограничения върху печалбите преди изборите.
Въпреки предпазливата позиция на централната банка търговците на паричния пазар през последния месец постепенно увеличиха залозите си за бъдещо понижение на лихвените проценти. Очакванията на експертите обаче все още не отразяват напълно вероятността от понижение с 25 базисни пункта до изборите през април. За разлика от тях икономистите на „Дойче банк“ (Deutsche Bank AG) очакват понижение на лихвите с четвърт процентен пункт още през февруари и евентуално ново понижение през март, ако форинтът запази стабилността си.
Анализаторите на Ай Ен Джи (ING) обаче остават по-предпазливи в оценката си за бъдещата парична политика. Според тях не се очаква понижение на лихвените проценти през първата половина на следващата година, тъй като Паричният съвет на Националната банка на Унгария продължава да е фокусиран върху овладяването на високите инфлационни очаквания.
„Смятаме, че цикълът на парично облекчаване ще започне през втората половина на следващата година“, посочват от Ай Ен Джи в изпратен до електронната поща на редактор на БТА анализ. Според тях, ако централната банка възнамерява да понижи основния лихвен процент още през първата половина на 2026 г., тя ще трябва ясно да подготви пазарите за подобна стъпка още с прогнозите си от декември.
„Ако не бъдат дадени сигнали, че понижението на инфлацията може да отвори възможност за понижение на лихвите, вероятността за такъв ход през първата половина на годината остава ниска. Подобна внезапна промяна би могла да създаде несигурност на пазарите и да доведе до отслабване на форинта“, предупреждават анализаторите.
От Ай Ен Джи допълват, че пропускането на възможността за промяна в тона през декември би направило още по-трудно подобно преориентиране през март 2026 г., непосредствено преди парламентарните избори. Вместо това те очакват Паричният съвет да подчертае временния характер на предстоящото понижение на инфлацията и да заяви предпочитание към стабилност на лихвените равнища, вместо реакция на краткосрочни колебания.