Увеличаващите се инвестиции на западните страни в критични минерали могат да доведат до опасност от свръхпроизводство, предупреждават експерти

Западните правителства, които в момента инвестират десетки милиарди евро в критични минерали в опит да се откъснат от зависимостта си от китайското производство, могат да научат нещо от историята - как добронамерените усилия за подкрепа за даден сектор стоки могат да имат нежелания обратен ефект, пише Ройтерс в анализ, базиран на интервюта с десетки директори от индустрията, инвеститори и анализатори.
Докато усилията за натрупване на запаси и преодоляване на доминацията на Китай набират скорост, се засилва и рискът от повтаряне на сценария на пренасищане, посочват интервюираните експерти.
„Трябва да има някаква координация между западните правителства в стимулирането на ново производство“, коментира Брет Бийти, партньор в „Рисорс Kапитъл Фъндс“ (Resource Capital Funds), частна инвестиционна компания, която се фокусира върху минното дело и снабдява САЩ с ниобий и тантал чрез участието си в „Глоубъл Адвансд Метълс“ (Global Advanced Metals).  
„Най-големият риск е, че всеки от нас си прави каквото знае“, допълни той. „Всеки от нас произвежда в пъти повече от световното търсене и после всичко ще се срине, защото ще има свръхпредлагане“, обясни Бийти. САЩ са отделили 20 милиарда долара (17,18 милиарда евро) в подкрепата на сектора за критични минерали в рамките на няколко програми и финансови инструменти, включително и 10 милиарда долара (8,59 милиарда евро) за изграждането на национален запас - т. нар. проект „Трезор“. Австралия планира инвестиция от най-малко 13 милиарда австралийски долара (8,09 милиарда евро) в развитието на производството на критичните минерали чрез поне пет схеми, включително националния си резерв.  
Рядкоземните суровини са малка част от световния пазар за критични минерали, който е на стойност 320 милиарда долара (274,88 милиарда евро). Международната агенция за енергията (MAE) прогнозира, че размерът на този пазар ще се удвои до 2040 година. Секторът на рядкоземните суровини, който произвежда силни магнити, необходими за отбранителните технологии, модерното производство и медицинското оборудването, е бил на стойност около 6,4 милиарда долара (5,5 милиарда евро) през 2024 г. според данни на МАЕ. Въпреки това САЩ, Европейският съюз, Австралия и Япония са обещали да осигурят комбинирана финансова помощ за проекти за редкоземни суровини в световен мащаб, която вече надминава пазарната стойност на сектора, показват изчисления на Ройтерс.
През 80-те и началото на 90-те години на миналия век субсидиите, евтината енергия и ценовите гаранции подхранват масово свръхпроизводство на европейски млечни продукти (което си спечелва прозвището „планини от масло“), наводнение от руски алуминий и австралийска вълна. Това свръхпроизводство залива световните пазари, рязко намалява цените и разпространява икономическите тегоби извън националните граници.
Западните инвестиции в критичните минерали вече са достигнали етап, при който предлагането на някои от 17-те метала в групата може да изпревари търсенето след няколко години, коментира Дейвид Мериман от консултантската фирма „Проджект Блю“ (Project Blue). Не се свръхпредлагането да е голямо, защото правителствата могат да се ограничат подкрепата, допълва той.
„Правителствените резерви могат да спрат изкупуването на минералите, което може да има балансиращо въздействие върху пазарите и на този етап само ограничен капацитет е подкрепен от ценови прагове и гаранции за покупка“, казва Мериман.
Засега запасите не създават риск от заливане на пазарите, заяви Аманда Лакаце, главен изпълнителен директор на най-големия производител извън Китай на рядкоземни суровини  „Линас реър ъртс" (Lynas Rare Earths) в началото на този месец. „Следя отблизо какви количества критични минерали се държат в резерв по света и това не е много“, обясни тя.
Австралийската подкрепа за натрупването на резерви е много по-различна от ситуацията с вълната, отговори министърът на ресурсите Маделайн Кинг на въпрос, зададен от Ройтерс по-рано тази година. „Става въпрос за целенасочена, проектно-базирана инвестиция, която да създаде нещо - да създаде сигурни вериги за доставки за австралийското производство, но също така и за нашите съседи и съмишленици“, коментира министърът.
Все пак се наблюдава известна световна координация. Страните от Г-7 водят преговори за създаване на постоянен секретариат, който да гарантира, че планове за увеличаване на запасите от критични минерали ще се запазят и след края на ротационните председателства, съобщиха петима източници, запознати с разговорите, информира Ройтерс.
Правителствената намеса може да доведе до забележителен успех – Демократична република Конго (ДРК) натрупва кобалт и с квоти за износ увеличава приходите си от добива. В краткосрочен план мерките предизвикват увеличение на световната цена, което помага на държавната хазна, но продължителните ограничения могат да доведат до изместване на търсенето - купувачите започват да намират заместители, които са по-надеждни или евтини, коментира Жару-Крисчън Нийма, редактор в организацията с нестопанска цел „Чайна Глоубъл Саут Проджект“ (China Global South Project), която се фокусира върху ролята на Пекин в развиващите се икономики. Властите сега са изправени пред труден баланс – облекчаването на квотите може да предизвика рязко увеличение на износа от играчи като китайската „Си Ем Оу Си" (CMOC) и да заличи печалбите, докато поддържането им на ниски нива рискува дългосрочна ерозия в търсенето, допълни той.
Индонезия забранява износа на никелова руда през 2020 г., за да насърчи преработката в страната и да увеличи приходите от ресурсите си. В рамките на три години производството се утроява и страната затвърждава позицията си на водещ производител в света. Но оттогава Индонезия намали квотите за добив, за да възпре свръхпроизводството и намаляването на цените. Миналата седмица правителството представи план за централизиране на контрола върху износа на суровини.
Един от начините за намаляване на риска от спръхпредлагане е да се добави преработвателен капацитет към съществуващите съоръжения, така че целевите метали да се произвеждат като странични продукти, вместо да следват ценови сигнали, каза Хю Маккей, гостуващ сътрудник в Австралийския национален университет и бивш главен икономист в „Би Ейч Пи“ (BHP).
Подобен модел се използва в Западна Австралия с проект на „Алкоа“ (Alcoa) и японската „Сожиц“ (Sojitz), подкрепен от японското, австралийското и американското правителство. „Алкоа“ добавя инсталация за добив на галий към заводите си за алуминий близо до Пърт. „Трафигура“ (Trafigura) е започнала добив на антимон от своята оловопреработвателна фабрика „Нирстар“ (Nyrstar) в Южна Австралия. Предвид капиталовите разходи на големите миннодобивни компании инвестициите на западните правителства са „по-скоро като начално финансиране“, коментира Маккей.