Темата на конференцията засяга основно зелената сделка, която е една от най-важните политики на ЕС, и предстоящият в цяла Европа процес на декарбонизация и постепенно затваряне на въглищните централи.
Според Веселин Митов, ако у нас се стигне до затваряне на мините, трите топлоелектрически централи и свързаните към тях производства, от работа ще бъдат освободени над 100 000 души. По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се предвижда България да премине към пълна декарбонизация до 2030 година. Ако се спазят тези къси срокове за закриване на тези мощности, ще има най-малко два вида проблеми, каза Веселин Митов.
"Първият е, че над 100 000 души ще останат без работни места, което за един моноиндустриален регион като Раднево ще е изключително тежка ситуация. Второ - няма да има заместващи мощности. В момента, особено в зимния сезон, 40 процента от електричеството се произвежда от въглища", каза Митов.
По негови думи решението на проблема е свързано с осигуряването на по-дълги срокове за България, тъй като не сме готови за толкова бърз преход. "Енергийната система е гръбнакът на всяка икономика. Без нея нито един сектор не може да работи нормално. Изключително важно и отговорно е да се вземат добри практики", посочи той.
На конференцията присъстват гости от Германия, от които страната ни би могла да почерпи добри практики в тази насока, смята Митов. "Тази конференция е обмяна на опит между нас и страна, която е минала през това. Тази добра практика трябва да се опитаме да я приложим и в Румъния, и в България", допълни той.
Като пример за добри практики в Германия той посочи инвестицията на държавата във възобновяеми енергийни източници и в централи, които работят на газ. "Те затвориха атомни централи и всички въглищни централи, и въпреки всичко успяха без шокове да променят енергийната си система", добави Веселин Митов.