Високите сметки за ток, получени от потребителите през януари, не са грешка в сметката, а сигнал за по-дълбок проблем, е посочено в експертен анализ на д-р инж. Веселин Тодоров, председател и основател на Соларна академия България, изпратен до медиите. През януари електропотреблението в страната надхвърли 8 000 MW в пиковите часове - нива, невиждани от десетилетия. Това е резултат от няколко паралелни процеса: масово електрическо отопление, повече електроуреди в домовете, по-висока електрификация на бита и нарастваща зависимост от електроенергията като основен енергиен ресурс. Проблемът е, че електропреносната и електроразпределителната мрежа в България е изграждана преди над 40 години за напълно различен профил на потребление. Днес върху същата инфраструктура „лягат“ фотоволтаици, електромобили, термопомпи и дигитални системи за управление, без тя да е модернизирана и дигитализирана в нужната степен, е позицията му.
Според Тодоров липсата на дигитализация и управление води до ценови дисбаланси.
Когато мрежата е с ограничен капацитет и слаба свързаност, операторите не разполагат с достатъчно инструменти да управляват в реално време пиковете и натоварванията. Това води до по-скъпо балансиране, повече аварийни режими, по-високи цени в определени часове, по-ниска предвидимост за потребителите, смята той.
В анализа е отчетено, че този проблем не е само български, като се наблюдава все по-голям ценови дисбаланс между Източна и Западна Европа, породен именно от различната степен на дигитализация, свързаност и управление на мрежите. В държави като Германия и Нидерландия масово се въвеждат интелигентни електромери, локално управление, гъвкави тарифи и активното участие на гражданите в енергийния пазар. В Източна Европа този процес изостава, което прави системите по-уязвими при високо натоварване, е отбелязано в анализа.
Според Тодоров на високите сметки за ток може да се противодейства в комбинация от три елемента - енергийна ефективност, собствено производство и съхранение. По-добра изолация, модерни климатици или термопомпи могат да намалят потреблението с десетки проценти. Собственото производство чрез фотоволтаична система дава реален контрол върху разходите, акцентира той. Като пример е посочено, че за типично домакинство в еднофамилна къща най-често се изграждат системи между 5 и 10 kWp.
От друга страна по-голямата част от българските домакинства живеят в многофамилни сгради. В редица европейски държави решението вече е намерено чрез граждански енергийни общности – модел, при който покривни фотоволтаични системи захранват няколко домакинства, а произведената енергия се разпределя виртуално между участниците.
В страни като Германия, Нидерландия и Дания този модел вече реално помага за овладяване на високите цени, особено за уязвими групи.
В България потенциалът е огромен, но развитието на енергийните общности се спира от липсата на ясни правила за управление, отчитане и разпределение на енергията, както и от недостиг на дигитални решения. Без такава рамка съществува риск енергийният преход да остане достъпен основно за собствениците на къщи, смята Тодоров.
Тодоров смята, че са нужни ускорени инвестиции в мрежите, дигитализация и свързаност и ясни правила за участие на гражданите в енергийния пазар.
БТА припомня, че преди два дни министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков съобщи, че започват извънредни проверки на електроразпределителните дружества и крайните снабдители във връзка със сметките за електрическа енергия на битовите потребители.
Вчера председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Пламен Младеновски каза, че регулаторът ще бъде безкомпромисен в санкциите си при установяване на проблем относно сметките за електроенергия на битовите потребители.