Водещи централни банки взеха важни решения за основните си лихвени проценти

Водещи централни банки, сред които Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ), взеха важни решения за основните си лихвени проценти на фона на несигурността в глобалната търговия, пише Ройтерс.
От петте централни банки, проведоха заседания тази седмица, само Швейцария намали лихвените си проценти. САЩ и Великобритания оставиха без промяна основната си лихва, като Япония, която също запази основния си лихвен процент непроменен, повиши ключовия си краткосрочен лихвен процент на предишното си заседание през януари.
САЩ
На втори пореден път УФР на САЩ остави без промяна основната си лихва след края на двудневното си заседание в сряда, 19 март, по определяне на паричната политика тази седмица.
Така ставката остава в диапазона 4,25 - 4,50 на сто, до който беше намалена по време на декемврийското заседание на институцията.
УФР намали лихвите на три последователни заседания миналата година – през септември, ноември и декември, като общото завиване бе с 1 процентен пункт.
Въпреки несигурното въздействие на митата, налагани от президента на САЩ Доналд Тръмп, както и амбициозната му фискална политика за данъчни облекчения и дерегулация, в съобщението и придружаващите го документи на УФР се посочва, че банката все още прогнозира половин процентен пункт намаления на лихвите през 2025 година като цяло. УФР предпочита да се движи със стъпка от по четвърт процентен пункт, така че това би означавало две намаления тази година.
В своята обновена икономическа прогноза от УФР посочват, че очакват брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ да нарасне с темп под 2 на сто. Според новите оценки икономиката на страната ще отбележи ръст от 1,7 на сто, а не 2,1 на сто, каквито бяха очакванията през декември. 
На този фон УФР прогнозира по-висока инфлация от тази в прогнозите от края на миналата година. Новите оценки са за ръст на потребителските цени с 2,8 на сто тази година или с 0,3 процентни пункта над очакванията, публикувани през декември.
Еврозоната
На своето заседание, проведено на 6 март, Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи за шести пореден път нивото на основните си лихви с 0,25 процентни пункта до 2,5 на сто. 
"Сега се движим към по-еволюционен подход" по отношение на монетарната политика. Извървяхме значителен път, откакто започнахме намаляването на лихвените проценти и те "вече са с 150 базисни пункта" по-ниски спрямо средата на миналата година", заяви президентът на институцията Кристин Лагард.
Решението бе взето единодушно, като само управителят на Австрийската национална банка Робер Холцман се въздържа, каза още Лагард.
Тя коментира и промяната на позицията на банката, която вече не оценява основните си лихви като "рестриктивни", а като "значително по-малко рестриктивни". 
Президентът на ЕЦБ коментира и възможното увеличение на разходите за отбрана в ЕС на фона на войната в Украйна, което по думите й "може да ускори инфлацията заради увеличаване на съвкупното търсене", но и да доведе до "увеличаване на икономическия растеж".
На срещата си ЕЦБ преразгледа надолу и прогнозата си от декември за икономическия ръст във валутния блок - с 0,2 процентни пункта до 0,9 на сто за тази година. Лагард коментира, че натиск върху БВП в еврозоната може да произтече от евентуална ескалация в търговските отношения (предвид митата, налагани от САЩ - бел. ред), което може да "забави на износа и доведе до отслабване на световната икономика".
Оттук нататък институцията ще въприеме подход "среща за среща" по отношение на бъдещата ѝ политиката, свързана с лихвените проценти, заяви тя.
Великобритания
"Банк ъв Ингланд" (Bank of England) остави в сряда без промяна основния си лихвен процент на ниво от 4,5 на сто, въпреки че икономическата активност е слаба и страната е изправена пред все по-голяма несигурност поради вносните мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.
"В момента има много икономическа несигурност", заяви управителят на "Банк ъв Ингланд" Андрю Бейли, като допълни, че "все още смятаме, че лихвените проценти вървят постепенно към спад, но днес ги задържахме на ниво от 4,5 на сто".
Инфлацията във Великобритания се ускори до 3 на сто на годишна основа през януари - над целта на банката от 2 на сто, като икономисти прогнозират, че може да достигне до 4 на сто през следващите месеци, дори преди да се отчетат митата, наложени от САЩ.
Британската икономика постигна скромен растеж от 0,1 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 година.
Япония
Също в сряда Централната банка на Япония ("Банк ъв Джапан" - Bank of Japan) остави основния си лихвен процент непроменен.
В края на двудневно заседание по паричната политика институцията запази текущата лихва на равнище от 0,5 на сто. Японската централна банка, която едно десетилетие водеше свръхлиберална парична политика, повиши ключовия краткосрочен лихвен процент от 0,25 на сто на предишното си заседание през януари.
"Продължава да има голяма несигурност около икономическата активност и цените в Япония", изтъква финансовата институция, позовавайки се на задграничните търговски политики като рисков фактор на фона на нарастващото напрежение, предизвикано от митническата политика на Тръмп и контрамерките, обявени от други страни.
Решението предполага, че "Банк ъв Джапан" възприема предпазлив подход към следващото вдигане на ставката, което се очаква да доведе основния лихвен процент до ниво от 0,75 на сто - най-високото от около 30 години, въпреки някои положителни признаци в местната икономика. Вече близо три години инфлацията е 2 или над 2 на сто, каквато е целта на банката, а големите компании обещаха голямо увеличение на заплатите за трета поредна година в тазгодишните преговори за възнагражденията.
Когато взема решения за политиката си, централната банка ще анализира как действията на Тръмп влияят върху световната икономика и пазари, както и върху японската икономика и цените в страната, каза гуверньорът Кадзуо Уеда на пресконференция в края на февруари.
Канада
Канадската централна банка "Банк ъв Канада" (Bank of Canada) намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 2,75 на сто миналата седмица, което е седмото поредно понижение, предаде Ройтерс.
Институцията планира да "процедира внимателно с всякакви по-нататъшни промени" предвид опасенията за инфлационен натиск и по-слаб растеж.
Икономисти казват, че рискът от рецесия, предизвикана от митата, ще задържи централната банка на страната в режим на облекчаване на паричните условия. 
Швейцария
Швейцарската национална банка понижи в сряда основната си лихва с 25 базисни пункта, оставяйки разходите по заемите малко над нулата, докато оценя въздействието на търговската политика на американския президент Доналд Тръмп върху инфлацията и глобалната икономика.
Банката свали лихвения процент до 0,25 на сто от 0,5 на сто, което е петото поредно намаление, откакто започна да понижава цената на кредитирането през март 2024 година. 
Новата лихва от 0,25 на сто е най-ниската за Швейцарската централна банка от септември 2022 г.
Швеция
Също в сряда Шведската централна банка "Риксбанк" (Riksbank) остави без промяна основния си лихвен процент на ниво от 2,25 на сто. Решението на финансовата институция е породено от слабата икономическата активност, рисковете, произтичащи от признаците за възобновяване на инфлацията, и напрежението в световната търговия.
Последното намаление на основния лихвен процент беше през януари, когато централната банка на Швеция обяви, че е дала тласък на слабата икономическа активност. 
Инфлацията в страната е над очакваното ниво и определената от централната банка целева стойност от 2 на сто, допълва Ройтерс.
Шведската централна банка прогнозира инфлация между 2 и 3 на сто през тази година, като ценовият натиск ще отслабне през следващата година.
Нова Зеландия
Централната банка на Нова Зеландия (RBNZ) намали основния си лихвен процент с половин пункт до 3,75 на сто миналия месец, като понижи лихвите с общо 175 базисни пункта за седем месеца, пише Ройтерс.
Гуверньорът на банката Ейдриън Ор, който впоследствие подаде оставка, предложи допълнителни съкращения с 25 базисни пункта през април и май, което ще остави лихвите в неутрален диапазон. 
Австралия
Централната банка на Австралия (RBA - Reserve Bank of Australia) намали основния си лихвен процент през февруари за първи път от октомври 2020 г., след като инфлацията в страната се понижи.
След първото си заседание за годината през миналия месец централната банка понижи основната лихва с 0,25 процентни пункта (25 базисни пункта) до ниво 4,1 на сто, като силният пазар на труда накара институцията да бъде предпазлива относно по-нататъшното облекчаване.
Ходът бе очакван, след като потребителските цени нараснаха с едва 0,2 на сто през последното тримесечие на миналата година. За цялата 2024 г. средната инфлация в Австралия бе 2,4 на сто, в рамките на целевия диапазон на банката – между 2 и 3 на сто.
Норвегия
Норвежката централна банка (Norges Bank) задържа водещите си лихвени проценти без промяна през януари на ниво от 4,50 на сто, като заяви, че възнамерява да започне да намалява ставките през март. 
"Основните лихви вероятно ще бъдат намалени през март", каза през януари гуверньорът Ида Волден Баке, цитирана от Ройтерс.
Това би било първото намаление на лихвите на Норвежката централна банка от май 2020 година насам.
Пазарите ще наблюдават срещата на 27 март, когато банката ще актуализира своите прогнози за лихвените проценти, но отчитат, че намаляване на основната лихва няма да бъде обявено поне до юни.
Бразилия
Бразилската централна банка (Banco Central do Brasil - BCB) повиши в сряда основната си лихва със 100 базисни пункта (1 процентен пункт) за трети пореден път, насочвайки се към по-малко увеличение на лихвените проценти на следващото си заседание, тъй като отчита признаци на икономическо забавяне, пише Ройтерс.
Комитетът за определяне на паричната политика на банката (Copom), повиши основния си лихвен процент до 14,25 на сто - ниво, наблюдавано за последно през 2016 година.
Русия
Руската централна банка (РЦБ) днес остави без промяна основния си лихвен процент на ниво от 21 на сто. Тя го повиши през октомври 2024 г. до това равнище в опит за овладее високата инфлация в страната, която се ускори до 9,5 на сто през миналата година. 
Текущият инфлационен натиск намаля, но остава висок. 
Растежът на вътрешното търсене продължава значително да изпреварва възможността за разширяване на предлагането на стоки и услуги. В същото време растежът на кредитирането остава сдържан, а спестовната активност сред населението - висока.
Постигането на целта за инфлация ще изисква продължителен период на затегнати парични условия в икономиката. 
Финансовата институция прогнозира, че инфлацията в Русия ще се забави до диапазона между 7 и 8 на сто през 2025 г. на годишна база. Тя предвижда инфлационният натиск да отслабне до 4 на сто през 2026 година.