Възможностите и предизвикателствата за икономиката и финансите с влизането на страната в еврозоната бяха сред обсъдените теми на форум в София

Макроикономическите и монетарните политики, възможностите и предизвикателствата за икономиката и финансите с влизането на страната в еврозоната бяха сред темите коментирани от експерти и представители на банковия сектор у нас на форума "Еврозоната: Уравнения и решения 2025", организиран от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria. В откриването на дискусията участва подуправителят на БНБ Петър Чобанов.
Финансистът Калин Христов отбеляза, че Европа е в ситуация, в която получава голям шок - с потисната икономическа активност, голямо ниво на дълг и бюджетни дефицити, имаме ангажименти за повишаване на военните разходи и по отношение на зелената енергия, като същевременно има политическа фрагментация, при която е невъзможно правенето на големи структурни реформи, които да подобрят потенциала на европейската икономика. По думите на Христов възможността, в която тези дефицити и дългове могат да бъдат поддържани идва към своя край и трябва да има структурна промяна във фискалната политика. Той обясни, че това означава, че трябва да има политически цикъл, водещ до оптимизиране на разходите, което да позволи тези дългове да бъдат устойчиво поддържани.
Коментирайки българската фискална позиция, Христов каза, че е шокиран от скоростта, с която фискалната култура в нашето общество се промени. От 1997 г. до 2020 г. имахме култура на поддържане на балансиран бюджет, малък размер на държавните разходи под 40 процента от БВП  и данъчна система, основана на философията да насърчава икономическата активност т.е инвестициите и участието в пазара на труда, чрез ниски данъци върху труда и капитала, посочи той. По думите му всичко това беше изтрито за пет години и сега правим този преход в най-неподходящия момент. „Чувам хора да казват - и други го правят, толкова години бяхме дисциплинирани“, това е така, всички други го правеха и се стигна до свръхзадлъжнялост и до абсолютна липса на фискална гъвкавост в еврозоната и в повечето страни в ЕС, и ние тръгваме да го правим в момента, в който това стига лимита си т.е. в най-неподходящия момент започваме да правим политика, която е изчерпана не на локално, а на глобално ниво, посочи Христов.
Димитър Шумаров, главен финансов директор и член на УС на „Пощенска банка“, отбеляза, че монетарната и фискалната политика трябва да вървят в унисон и да се допълват. Той добави, че сегашната ситуация изисква фискалната политика да не бъде доминираща, в каквато посока е и призив на ЕЦБ в последните седмици, че не бива заради фискалните цели да се потискат продуктивните разходи в бюджетите на отделните страни. 
Трябва да се затегне фискалната политика, такъв е момента и същевременно трябва да се преориентират бюджетните разходи от задоволяването на краткотрайни или належащи съображения и компромиси към нещо, което да генерира перспектива, да даде стимул на икономиката и да има продуктивни разходи, посочи още Шуманов. Той добави, че от тази гледна точка се вижда, че нашият бюджет в голяма степен е разходопокривен. Ние сме решили от какво имаме нужда като средства и сме намерили подходящите инструменти, с които да осигурим приходи и заеми, с които да можем да покрием това, което ни се иска, само че отнесено към БВП на страната разходите стигат 46 процента, отбеляза той. Според Шуманов трябва да осъзнаем, че повече така не може и по думите му влизайки във втората година на управление правителството би трябвало да има куража да започне от административната реформа, която е свързана с реформа в администрацията, и мине през реформи в здравеопазване и образование, за да може догодина да се радваме на друга структура и друга политика пред бюджета на страната.
Според Цветослав Димов, член на УС и изпълнителен директор на Банка ДСК, банковият сектор у нас може да бъде използван като бенчмарк в Европа относно основните показатели за капиталова адекватност, ликвидно покритие и ефективност.  
Не бих казал, че банките у нас са основен донор в бюджета, по-скоро това, което можем да направим за фискалната стабилност е с функцията на разплащания да държим максимално много на светло икономиката, защото всеки банков превод е лесно проследим, което означава по-висока събираемост на данъци, а от друга страна при държавен дълг - банките и в Европа и в България са много ликвидни, те използват тази ликвидност, купувайки държавни ценни книжа, коментира още Димов.
Нашата прогноза е, че поне в следващите поне една- две години в кредитирането за бизнеса няма да видим нещо по-различно от това, което виждахме в последните четири-пет години, каза още Димов. Той посочи, че ръстът в корпоративния сегмент в кредитирането в страната е между 8- 10 процента в последните години, като очакването е това да продължи и занапред. Димов не очаква, че ще има и някакво голямо движение в лихвите т.е ще има сравнително лесен достъп до финансиране.
Според Теодор Маринов, член на УС и изпълнителен директор „Финанси“ на ОББ Банк е важно как бизнесът ще се адаптира в променящата се среда като има три неща, които трябва да бъдат направени от българските предприемачи и предприятия - добър анализ на средата за правене на бизнес и на рисковете, които тя предполага, адаптация към икономическата ситуация, и подобряване на киберсигурността.
Маринов също не очаква увеличаване на лихвите по кредити за фирмите, като обясни, че по-скоро е възможно в някакъв момент за определени сектори да има по-намалено предлагане на финансиране - там където структурните проблеми преобладават. В момента нагласата на банките е по-скоро, ако има някакъв сериозен проблем не да вдигнат лихвите, а да намалят кредитирането, добави той.
Главен икономист на „УниКредит Булбанк“ Кристофор Павлов коментира, че еврото ще способства за намаляване на сивата икономика. България ще бъде поставена под по-силен натиск както отвътре, така и отвън да редуцира сивата си икономика, да предприеме онези структурни мерки, които са важни за намаляване на това явление, защото има силна връзка между сивата икономика и здравето на публичните финанси, посочи той.
Павлов посочи още, че приемането на страната в еврозоната ще създаде предпоставки за ускоряване на някои структурни реформи, които са важни, тези, свързани с дейността на финансовата система и работата на централната банка, като според него всичко това означава, че несигурността би трябвало да намалее. Членството в еврозоната само по себе си няма да предостави някакъв автопилот за повишаване на стандарта на живот в България. За да стане това е нужно да продължим да работим неуморно и непрекъснато за подобряване качеството на институциите, каза още Кристофор Павлов.