Щатският долар е напът да отбележи най-слабата си година от десетилетия. Индексът на щатския долар, проследяващ курса на американската валута спрямо кошница от основни чуждестранни валути, намаля с почти 10 процента от началото на 2025 г., което е най-големият му годишен спад от 2003 година.
Курсът на щатския долар отслабва още преди встъпването на Доналд Тръмп във втория му президентски мандат през януари. Спадът на американската валута се ускори след обявените от американския президент през април всеобхватни мита върху вноса в САЩ, които Тръмп постави на централно място в търговската си политика.
Нарастващото влияние на Тръмп върху Управлението за федерален резерв (УФР) също породи опасения относно независимостта на американската централна банка, което се отрази и върху курса на долара тази година, пише „Икономик таймс“.
Реципрочните мита, обявени от Тръмп в така наречения „Ден на освобождението“ - 2 април, доведоха до опасения сред инвеститорите и разпродажби на акции и облигации. Впоследствие книжата се възстановиха от временния спад, но индексът на щатския долар, който отбеляза най-ниската си точка за годината след обявяването на митата, оттогава успя да си върне едва 2 процента.
„Блясъкът на долара леко избледня. Не е нужно да си геополитически враг на САЩ, за да изпитваш лек скептицизъм към долара“, коментира Стивън Енгландър, глобален ръководител на валутната стратегия на „Стандард Чартърд Банк“ (Standard Chartered Bank), цитиран от „Файненшъл таймс“.
Въпреки че различни други фактори, като лихвените проценти и бумът при търсенето на изкуствен интелект, са повлияли и вероятно ще продължат да влияят на движенията на курса на долара, част от риска, който инвеститорите са калкулирали около американската валута по време на втория мандат на Тръмп, може трудно да бъде преодолян, смятат анализатори.
„Рисковата премия за щатския долар се разшири през декември, което предполага, че слабостта на американската валута може да отразява нарастващите опасения относно независимостта на УФР, а не само перспективите за паричната политика“, заявиха анализатори на Ейч Ес Би Си (HSBC) в доклад за валутните перспективи.
В същото време процесът на дедоларизация продължава, като делът на активите на централните банки, деноминирани в щатски долари, спадна до 56,9 процента от общите им валутни резерви през третото тримесечие. Това е най-нисък дял от 1994 г. насам, според данни на Международния валутен фонд (МВФ).
Все пак доларът доминира при почти половината от всички трансакции, базирани на системата SWIFT, с глобален дял от 49,68 процента, следван от еврото с 22,24 процента.
Европейските валути поскъпват
Отслабването на долара доведе до ръст на курса на други основни валути тази година.
Курсът на еврото, втората най-търгувана валута в света, е нараснал с над 13 процента спрямо щатския долар от началото на 2025 г., посочва Ройтерс. Към 29 декември едно евро се разменяше за 1,1766 долара. Освен ако не настъпят резки промени при курса на еврото през няколкото работни дни до края на годината, единната европейска валута се очаква да запише най-значителното си годишно поскъпване от 2003 година.
В сряда, 24 декември, курсът на еврото премина над 1,18 долара, достигайки най-високо равнище спрямо долара от септември.
Според прогнози за валутните пазари на Ай Джи (IG) задържането на основните лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ) на достигнатите нива може да създаде благоприятни условия за по-нататъшно умерено поскъпване на еврото през 2026 г., докато УФР облекчава паричната политика в САЩ.
ЕЦБ остави без промяна основните си лихви след последното си за годината заседание по паричната политика, което бе проведено на 18 декември.
В същото време швейцарският франк е поскъпнал с 14,5 процента спрямо долара от началото на годината, а шведската крона - с 19 процента.
Швейцарската централна банка запази основната си лихва на нулево ниво през декември, а Шведската централна банка - на равнище 1,75 на сто - също без изменение.
Сред останалите европейски валути полската злота, чешката крона и унгарският форинт записаха растеж с между 15 и 20 процента спрямо щатския долар тази година.
През 2025 г. най-много се е повишил курсът на руската рубла, който през последните 12 месеца отбеляза най-силното си нарастване от 1994 г., според данни, цитирани от Блумбърг.
Възобновяването на отношенията на Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин допринесе за скока на рублата, въпреки че използването на руската валута остава силно ограничено от санкциите.
Според агенцията благодарение на растежа през 2025 г. рублата е влязла в топ 5 на най-добре представящите се глобални активи, като се нарежда след платината, среброто, паладия и златото. От началото на годината рублата е поскъпнала с 45 процента и към петък, 26 декември, се търгуваше на при курс от около 78 рубли за долар.
На този фон водещата лихва на Руската централна банка „Банк России“ остава на сравнително високо ниво - 16 на сто, въпреки че ставката беше смъкната с 50 базисни пункта по-рано през декември.
Руската централна банка обаче обяви в петък, че ще намали наполовина валутните си интервенции от началото на 2026 година. Очаква се това да отнеме част от подкрепата за рублата, като икономисти очакват рублата да отслабне догодина.
Британската лира се задържа на тримесечен връх спрямо долара и около максимума си за последните два месеца спрямо еврото, като се разменяше за около 1,349 долара и 1,145 евро в петък. От началото на годината британската лира поскъпва със 7,5 процента спрямо долара, но отслабва с 5 процента спрямо еврото.
Индийската рупия е най-зле представилата се валута в Азия
Липсата на напредък около търговските преговори между Вашингтон и Делхи, в съчетание с продължаващия отлив на чуждестранни средства от Индия, оказаха натиск върху индийската рупия, превръщайки я в най-зле представилата се азиатска валута тази година, изтъква Си Ен Би Си.
В петък, 26 декември, рупията се търгуваше за 89,6 за долар, задържайки се около психологическата граница от 90 рупии за долар, до която индийската валута отслабна за първи път в началото на месеца.
От началото на годината курсът на рупията е спаднал с около 5 на сто спрямо щатския долар, тъй като високите американски мита, достигащи 50 процента за индийските стоки, ограничават износа за САЩ.
Курсът на рупията отслабна от 85 до 90 за долар за малко по-малко от година, а през предходните две години се понижи от 80 до 85 за долар.
В същото време японската йена отбеляза лек ръст от по-малко от 1 процент тази година спрямо долара след четири поредни години на спад.
Японската валута за кратко се засили над 140 за долар през април, преди да загуби момента си на фона на несигурността около американската търговска политика и нарастващите фискални рискове, свързани с политическите промени в Япония.
Йената се търгуваше за около 155-156 за долар в петък, 26 декември, недалеч от най-ниската си точка за 2025 г.
Курсът на йената отслабна до най-ниските си нива от десетилетия, а в някои случаи достигна и исторически минимуми спрямо други основни валути, като например спрямо еврото, като се понижи до близо 185 за евро.
Йената бе подложена на разпродажби, въпреки че централната банка на Япония „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) предприе две поредни повишения на лихвите и сигнализира, че са възможни валутни интервенции от правителството на валутния пазар.
Финансовият министър Сацуки Катаяма заяви преди коледните празници, че Япония може да предприеме мерки срещу резките промени на валутния курс, които не са в съответствие с фундаменталните показатели. Нейното изказване обаче не даде достатъчен тласък на курса на йената.
На този фон южнокорейският вон също се представя зле тази година. Въпреки че е нараснал с 1,5 на сто от началото на годината, през четвъртото тримесечие курсът му спадна с 3,3 на сто спрямо щатския долар, сочат данни на централната банка на Южна Корея, цитирани от „Кориа таймс“.
Съобщения за възможна валутна интервенция от финансовите власти в Сеул доведоха в сряда, 23 декември, до най-силният еднодневен ръст на южнокорейската валута от над три години. През предходните два дни вонът остана около 1480 за долар, което бе първи двудневен престой в този диапазон от глобалната финансова криза през 2009 г.
Въпреки неотдавнашното покачване през четвъртото тримесечие спадът на вона остана петият най-значителен сред 42-те основни валути, следени от централната банка, след аржентинското песо, което е отслабнало с 6,8 процента, японската йена с 5,1 процента, бразилския реал с 3,7 процента и тайванския долар - с 3,3 процента.
В същото време китайският юан се засили спрямо американския долар тази година, като поскъпна с над 4 процента. От края на ноември ръстът му се ускори, като курсът на така наречения офшорен юан, който се търгува извън континентален Китай, премина ключовата граница от 7 за долар, докато на местния пазар китайската валута е напът към същото равнище, посочват от китайското финансово издание „Кайсин“.
Китайската народна банка (PBOC) миналата седмица определи среден централен паритетен курс на китайската валута от 7,0358 за долар, което е най-високото ѝ най-равнище от септември 2024 г. Това означава, че на китайския валутен пазар моментната цена на юана може да се колебае с 2 процента на ден под или над зададения централен курс.
Експертите на Ай Ен Джи (ING) отбелязват, че Китайската народна банка (PBOC) ясно е демонстрирала както желание, така и способност да стабилизира валутния курс при значителен пазарен натиск.
„През 2025 г. Китайската централна банка показа не само своята решителност, но и способността си да поддържа валутната стабилност в условията на силен пазарен стрес“, посочиха в доклад от Ай Ен Джи, подчертавайки надеждността на политиката като ключов фактор за стабилността на юана.
Цикълът на поскъпване на юана може би е едва в началото си, подтикнат от преминаването към по-адаптивна позиция на УФР, намаляващата разлика в лихвените проценти между Китай и САЩ и постепенното връщане на капитали, които преди това са напуснали азиатския гигант, смятат от китайската финансова корпорация „Индистриал секюритис“ (Industrial Securities).
Най-силно поевтинелите валути през 2025 г.
Иранският риал отбеляза ново дъно в средата на декември, като курсът му на отворения пазар спадна до 1,312 милиона за долар, съобщи Асошиейтед прес.
Еврото се търгуваше за около 1,54 милиона риала, а британската лира - за около 1,750 милиона риала.
Предишният минимум на курса на иранската валута спрямо долара бе регистриран на 30 септември, когато един долар се разменяше за 1,17 милиона риала на свободния пазар. Спадът последва възобновяването на санкциите на ООН срещу Техеран, за което настояваха Германия, Франция и Великобритания заради иранската ядрена програма.
В края на март т.г. иранският риал се понижи до малко над 1 милион за долар, което представляваше по-малко от половината от стойността му през юли 2024 година. Официалният курс на риала, определян от правителството, обаче драстично се разминава с реалната му стойност.
Стойността на риала, който се търгуваше за около 140 000 за щатски долар през 2018 г., е намаляла над осем пъти, откакто президентът Тръмп възстанови американските санкции срещу Иран по време на първия си мандат.
Сред развиващите се пазари южносуданската лира и етиопският бир се обезценяват с над 10 процента спрямо долара през 2025 г., сочат данни на Световната банка. Това се е дължало в най-голяма степен на сериозни структурни недостатъци, съобщи „Бизнес Инсайдър“.
Прекомерната зависимост на Южен Судан от износа на петрол, който отговаря за над 90 процента от чуждестранните парични постъпления на страната, прави икономиката уязвима на външни сътресения, като спирането на петролните доставки от страната, след като петролопроводът до Порт Судан беше сериозно повреден заради военни действия в съседен Судан.
Етиопският бир се превърна в една от най-слабите валути в света тази година, тъй като Етиопия се бори да стабилизира икономиката си в условията на сложно преструктуриране на задълженията.
Курсът на бира е спаднал с повече от 15 процента спрямо щатския долар през 2025 г., което отразява нарастващия натиск от недостига на чужда валута, инфлационния натиск и предпазливостта на инвеститорите.
Според Блумбърг перспективите пред етиопския бир остават тясно свързани с напредъка на Етиопия по преструктурирането на външния си дълг, в рамките на Общата рамка на Г-20 до средата на 2026 г.
Тази година Аржентина прилага „управляем“ плаващ курс за валутата си - аржентинското песо. Официалният обменен курс е приблизително 1480 аржентински песос за долар, докато неофициалният курс е около 1580 песос за долар, посочват в публикация от института „Мизес“.
Централната банка на Аржентина обаче обяви миналата седмица, че ще позволи по-голяма свобода при движението на курса на песото от началото на 2026 г., в отговор на желанието на инвеститорите за корекция на надцененото според тях песо.
Така курсът на аржентинската валута ще може да варира в рамките на установен диапазон, който ще расте в съответствие с инфлацията, достигнала 2,5 на сто през ноември.
Основният риск пред курса на песото, който през годините силно се е колебаел, са малкото нетни резерви на Аржентинската централна банка - едва 6 млрд. долара. Това бе и основна причина правителството на САЩ да отпусне на Аржентина стабилизационен фонд от допълнителни 20 милиарда долара през октомври 2025 г., допълват от института.
Аржентинският президент Хавиер Милей дори е споменавал за планове, включващи премахването на ролята на централната банка, което да остави пазарът да определя лихвените проценти.
Сред другите валути на страни с развиващи се икономики тази година турската лира е загубила около една пета от стойността си спрямо щатския долар, достигайки рекордно ниско ниво от около 42,4 за долар към средата на декември.
Венецуелският боливар, който загуби близо половината от стойността си спрямо долара през първото полугодие, продължи да отслабва, след като САЩ разположиха военни кораби и самолети в Карибско море, които според Белия дом са насочени срещу венецуелски наркотрафиканти. В рамките на три месеца, откакто Пентагона разположи военни сили край бреговете на Венецуела, боливарът спадна допълнително с около 70 процента спрямо долара, според данни на централната банка на страната.
По официалния курс американският долар е фиксиран на около 231 венецуелски боливара, но на черния пазар един долар струва с около една трета повече.
Десетте най-слаби валути в света през 2025 г.
Страната, чиято валута е най-слаба спрямо щатския долар - въз основа на броя валутни единици, които бихте получили в замяна на един щатски долар, тази година е ливанската лира, сочи класация на „Форбс“ на база данни на валутен конвертор на списанието.
В началото на декември т.г. една ливанска лира се разменя за 0,000011 долара, или с други думи - един долар струва 89 556,36 ливански лири. Ливанската лира е под натиск спрямо долар от няколко години поради застоя на икономиката, високата инфлация и безработица, банковата криза в страната и политическата нестабилност.
Според „Форбс“ сред останалите най-слаби валути в сравнение с долара към края на 2025 г. се нареждат иранският риал, виетнамският донг, лаоският кип, индонезийската рупия, узбекистанският сом, гвинейският франк, бурундийският франк, мадагаскарското ариари и парагвайското гуарани.