Морският риболов, в комбинация с развъдниците за риба в солени или полусолени крайбрежни води, осигурява около 2,06 милиона тона храна годишно на стойност 21,5 милиарда долара, поддържайки 1,17 милиона работни места, отчита организацията.
Прекомерният улов на риба е намалял с 50 на сто от 2013 г., а делът на запасите, уловени в рамките на устойчиви нива, се е удвоил благодарение на по-добро управление и ограничаване на свръхулова, пише в доклада.
Въпреки постигнатото подобрение, 52 на сто от рибните запаси все още са прекомерно експлоатирани, а случаите на улов на уязвими видове - като акули и морски костенурки, остават проблем в части от Централното и Източното Средиземноморие, както и в Адриатическо море.
„(Рибните) запаси все още не са на нивото, където бихме искали да бъдат, но започват да се възстановяват благодарение на научно обосновано управление и силно участие на заинтересованите страни. Междувременно аквакултурите показват, че могат да помогнат да се посрещне бъдещото търсене на храни от водни ресурси“, посочва помощник генерален директор на ФАО и директор на отдела за рибарство и аквакултури.
През 2023 г. рибарите в Средиземно и Черно море са уловили около 1,12 милиона тона дива риба и други морски животни, което е с 13 на сто повече спрямо 2022 г., но като цяло нивото е стабилно през последното десетилетие.
Турция остава водещата риболовна държава в региона, с около 31 на сто от улова и 17 на сто от капацитета на флота, следвана от Италия и Гърция.
Аквакултурите в региона са произвели 2,97 милиона тона храна през 2023 г. на стойност 9,3 милиарда долара, като около 940 000 тона от тях са от развъждане в солени или полусолени води.
Въпреки това секторът на аквакултурите е изправен пред нарастващи предизвикателства - горещи вълни, огнища на болести, навлизане на нетипични за акваторията морски видове, както и сложни лицензионни и правни рамки, които могат да възпрат инвестициите, особено за малките производители, отчита ФАО в доклада.
За да бъде посрещнато очакваното търсене до 2050 г. и за да достигнат държавите в региона средното глобално потребление на храни от воден произход от 20,7 кг на човек от населението (определено през 2022 г.), общото производство трябва да се увеличи с между 14 и 29 на сто, пише още в доклада.