Застаряващите гори, изсъхналата дървесина и липсата на сечи са предпоставка за възникване на пожари, посочват от браншова организация

Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на суха дървесина, недостатъчно добре развитата инфраструктура и липсата на планирани сечи са част от причините за бушуващите в страната огнени стихии. България в последния месец бе обхваната от пожари -  нещо, което вече беше прогнозирано, и ако бяха взети мерки навреме, ситуацията би могла да бъде управлявана доста по-добре, съобщи Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). 
Щетите от горските пожари са огромни и не са оценявани в детайли. След преките разходи за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, ако се преработи, дава до 10-20 пъти добавена стойност. Огнените стихии връщат състоянието на гората 60-100 години назад. Пожарите унищожават повърхностния хумусен слой, отделя се голямо количество въглероден диоксид, загиват диви животни, унищожават се екосистеми, наблюдават се загуби и при биоразнообразието. Опожарената гора не може да изпълнява своите екологични функции – тръгват ерозия, свлачища и други, обясняват от браншовата организация.
Сред причините за зачестилите у нас пожари експертът от БКДМП инж. Петър Дишков посочва трайното застаряване на българската гора, особено на недълговечните издънкови и изкуствено създадени иглолистни гори, които представляват 70-75 на сто от горите ни. Планира се недостатъчно годишно ползване, а се изпълнява още по-малко, посочва инж. Дишков. Средно за Европа се добива около 75-80 на сто от прираста, при нас за последната година е добито 42 на сто. В следващите години в ниската растителна зона може да се очаква масово съхнене и колапс на горите. Единственото решение е тяхното подмладяване, смята експертът. 
Той добавя към това и недостатъчната инфраструктура - голяма част от нашите гори са недостъпни. Пътната мрежа в горите е около 6-7 линейни метра на хектар, докато в Австрия е 45-50. Също така не се изпълняват планираните мероприятия - противопожарни просеки, минерализовани ивици, резервоари за вода, противопожарни кули и други.
Според инж. Дишков роля имат и погрешни решения за ограничаване на ползването в минали периоди. Като пример той дава ограничаването на сечта до пътища, населени места, земеделски територии, ограничения на ползването извън нормативната уредба.
Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на растителността, тя не беше почистена и след продължителните високи температури се създаде идеална обстановка за възникване на пожари, обяснява експертът.
По думите му липсва и активна информационна кампания от страна на властите, която да е насочена към земеделските стопани и широката общественост с фокус върху потенциалната опасност от пожари. Инж. Дишков допълва към това липсата на активност от страна на местното население в борбата с пожарите, както и на ефективни наказания срещу извършителите на умишлени палежи.
Той припомня, че ключови за овладяване на пожарите са първите няколко часа, затова трябва наблюдение и възможност за бърза реакция.
Според експерта не се използват всички възможности за пожарогасене - например във форвардерите (машините, с които се извозва дървесината от гората) могат да се монтират цистерни и да се включат ефикасно поради добрата им проходимост. Биха могли да се използват също оръдията за сняг, специализираните горски трактори и булдозери за създаване на просеки.
Спекулации срещу факти
От БКДМП посочват, че зачестилите пожари дадоха поле за изява на различни хора и организации, които търсят обществено внимание – народен представител обвини боровите гори, че изсушават и окисляват, като пренебрегна фактите, че горите имат водноохранна, водорегулираща и почвозадържаща (противоерозионна) функция и благодарение на тях са овладени пороите и вместо голи площи имаме гори. Събират се всякакви дарения - за доброволци, което е всъщност маркетингов трик, а не реални действия за подкрепа - например, ако средствата, инвестирани в реклами, включително и телевизионна, бяха дадени за борба с пожарите, щяха да са по-полезни. Спекулира се с липсата на авиационно звено за борба с пожарите, особено в недостъпни местности, но се пренебрегва колко скъпо е това - не само ако се закупи, а и за поддръжка извън сезона, плюс обучението на екипажи. Като член на Европейския съюз (ЕС) България може сравнително лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя авиационна техника, я споделят в подобни инициативи и така покриват част от разходите си. От друга страна радетелите за подобен тип техника пропускат факта, че гасенето на пожари се осъществява наземно, а по въздух само се подпомага, подчертават от браншовата организация. 
Тя изтъква, че реално над 50 процента от страната е демографска пустиня, голяма част от горите ни са недостъпни - т.е. при възникване на пожар не може да се разчита на работоспособно местно население, което е ключово за подпомагане на пожарникарите и горските служители. Освен това няма възможност за използване на специализирана техника.
Добри примери и опит
Петър Дишков дава пример с чуждестранен опит в добрите лесовъдските практики. Той цитира Томас Шулц, шеф на американската гoрска служба: "Горите, които виждаме днес, не са същите като тези от 2001 г. Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от суша и болести от насекоми и горски пожари. Имаше време, когато опазването, съпоставено срещу стопанисването, бяха източник на значителен дебат. Вярвам, че това време е отминало".
Според Шулц е добре усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление на горите, управлението на пожарите и отдиха. "Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието ни. Годините на намаляващ добив на дървесина оставиха значително натрупване на дървесна маса в горите. Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценностите на ресурсите. Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е невъзможно", казва той. 
Наука срещу популизъм
Дали у нас сме достигнали до момента, в който управлението е невъзможно? Според инж. Петър Дишков въпреки увеличаващите се през последните две години пожари и трудностите с овладяването и потушаването им, все още имаме знанията и специалистите, които могат да управляват процесите. Не бива да забравяме, че горските служители са на първа линия в борбата с пожарите и е добре да ги оставим да си свършат работата. Те разполагат с достатъчно знания и разполагат с ефективни планове за действия с цел предотвратяване на подобни бедствия. Освен това страната ни разполага с добри природни дадености, подходяща за всякакъв вид земеползване - селско стопанство, животновъдство, активно горско стопанство. Но в последните години обществото беше настроено срещу активното стопанисване, налагаха се всякакви ограничения извън нормативната рамка, спекулираше се и се предлагаха всякакви рестрикции, което отказа и изгони част от малкото останали активни хора в планинските и полупланинските региони, посочват от БКДМП.
Браншовата организация припомня, че поддръжката на горите се осъществява чрез лесовъдски намеси - подходящи видове сечи. И точно обратното на наложилото се напоследък мнение - по този начин не изсичаме и унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на пожари и нападения от насекоми и гъбични заболявания. В България горското стопанство е с изцяло екологична насоченост, горите се стопанисват по начин, наподобяващ природните процеси. Не на последно място активното стопанисване ще създаде предпоставки за откриване на нови работни места - според специалистите капацитетът е до 20 000 - 25 000, което е от изключителна важност за страната, подчертават от БКДМП.