Жители на Община Камено се обявиха против планираните процеси по преработката на нефтените утайници в "Лукойл Нефтохим Бургас"

Жители на Община Камено се обявиха против планираните процеси по преработката на нефтените утайници, които се намират на територията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Общо мнение за намиране на по-щадяща околната среда технология за третирането им бе изразено по време на обществено обсъждане в сградата на Пожарната служба в Камено. В него се включиха граждани, представители на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, общинската администрация, Общинския съвет и дружество, което трябва да изпълни одобрения план за оползотворяване на натрупаните нефтени утайки. 
Припомняме, че обемът им е около 450 000 кубични метра. Материалът е натрупан от рафинерията до момента на приватизацията ѝ преди повече от 20 години. Методът за утилизация на утайките е предложен от италианската фирма "ААА Кънстракшън енд Дивелъпмънт Корпорейшън" (ААА Construction & Development Corp) и включва изгребване и изгаряне при много висока температура, стана известно по време на обсъждането. 
Кметът на Камено Жельо Вардунски също изрази притеснението си от метода. 
"Не знаем какво ще се случи и от отпадъците от тази дейност. В доклада не намерихме достатъчно информация. Проектирането е започнало преди 9 години, а за това време има по-нови и по-безопасни технологии. Всичките ни притеснения се базират на този доклад. В него липсва много съществена информация, която може да даде сведение, какво ще е отражението върху подпочвените води и емисиите от третиране на отпадъците, чрез представения метод - пиролиза", посочи Жельо Вардунски. Той призова за намеса на държавно ниво и работа в посока да се търси вариант за финансиране на по-съвременна технология.
Процедурата за преработка на нефтените утайници на територията на бургаската рафинерия се реализира от държавата като част от ангажиментите, включени в приватизационния договор от 1999 година. Обществена поръчка за това е обявена девет години по-късно. Стойността ѝ е близо 30 млн. лева. Процедурата обаче е финализирана през 2016 година, когато е одобрен и методът за преработка.