Албания напредва бързо към членство в ЕС, а Босна и Херцеговина изостава заради бавни реформи, заявиха докладчиците на ЕП за двете страни

Албания е сред водещите кандидати за членство в Европейския съюз и може да приключи преговорите за присъединяване до 2027 г., докато Босна и Херцеговина продължава да изостава заради бавните реформи и политическите разделения. Това заявиха докладчиците на Европейския парламент за двете страни Андреас Шидер и Андрей Колар на пресконференция в Страсбург след приемането на годишните доклади за напредъка им по пътя към ЕС.
Шидер отбеляза, че докладът за Албания е получил широка подкрепа в Европейския парламент и представлява силен сигнал за подкрепа на европейската перспектива на страната. По думите му Тирана напредва бързо в преговорния процес, а ако сегашното темпо се запази, е възможно преговорите да бъдат приключени до 2027 г. и членството да стане реалност още в рамките на настоящия европейски мандат.
Той подчерта, че наред с върховенството на закона и борбата с корупцията, тазгодишният доклад поставя акцент върху социалната политика и необходимостта икономическият растеж да се отразява по-осезаемо върху живота на гражданите.
В отговор на въпроси за протестите в Албания Шидер заяви, че опасенията на гражданите относно околната среда, корупцията и социалните проблеми трябва да бъдат взети насериозно. Според него европейската интеграция и прилагането на европейските стандарти са част от решението на тези предизвикателства.
Докладчикът за Босна и Херцеговина Андрей Колар представи значително по-критична оценка. Той определи страната като изоставаща в процеса на разширяване заради бавните реформи, етническите разделения и политическата нестабилност.
Според Колар Босна и Херцеговина остава силно уязвима на външно влияние и продължава да разчита на следвоенната система, установена с Дейтънското споразумение. Той посочи като показателен факт невъзможността на страната да назначи главен преговарящ с ЕС поради липсата на политически консенсус.
По думите му една от основните задачи пред босненските власти е да създадат условия, които да задържат младите хора в страната, тъй като голяма част от тях вече търсят реализация в държавите от ЕС.
Колар отбеляза още, че Босна и Херцеговина трудно би могла да стане член на ЕС, докато институцията на върховния представител продължава да играе ключова роля във вътрешното управление на страната.
Двамата докладчици подчертаха, че процесът на разширяване остава основан на изпълнението на конкретни реформи и критерии, като Европейският парламент продължава да подкрепя европейската перспектива на страните от Западните Балкани.