Албански организации подадоха жалби срещу закони, насочени срещу участници в безредици, които според тях подкопават правото на протест


Албански студентски и граждански организации подадоха жалби днес срещу мерки, официално насочени срещу участници в безредици, които обаче според тях нарушават правото на протест на фона на продължаващо протестно движение в страната, предаде Франс прес.
Албания е разтърсвана от месеци от антиправителствени демонстрации, които в края на октомври ескалираха в ожесточени битки между силите на реда и протестиращи по улиците на Тирана. 
Антиправителствената мобилизация започна през май с отхвърлянето на спорен проект за туристически недвижими имоти на албанското крайбрежие в полза за сътрудници на американския президент Доналд Тръмп, отбелязва агенцията.
Недоволството се разрасна и обхвана теми като корупция, недостатъци в здравната система и липса на възможности за младите хора, като протестиращите поискаха оставката на социалистическия премиер Еди Рама.
В края на октомври правителството затегна позицията си спрямо протестиращите, като въведе глоби до 5500 евро за „всеки, който реши да остане в тълпа“, който извършва актове на насилие или грабежи на обществени пространства, както и за всеки, който „укрива самоличността си“.
На полицията беше предоставено и правомощието временно да ограничава събиранията в определени райони, особено в близост до образователни институции, здравни заведения и правителствени сгради, в случаи на възможно насилие.
„Тези мерки целят да ограничат последното останало демократично пространство, което имаме: правото на протест, на противопоставяне на несправедливостта и на това гласът ни да бъде чут“, заявиха две студентски организации и четири организации на гражданското общество в съвместно изявление.
Тези организации са подали три жалби до Конституционния съд на Албания срещу новите ограничения на правото на протест, пише още АФП.
Приетите мерки „изпращат просто послание: всеки, който надига глас срещу тези, които са на власт, трябва да се страхува от последствията“, заявиха още от организациите и призоваха Конституционният съд да спре действието на съответното законодателство.
Мерките на правителството влизат в сила незабавно, но трябва да бъдат одобрени от парламента в рамките на 45 дни, за да останат в сила, отбелязва агенцията.
Премиерът Еди Рама заяви, че се е вдъхновил от френския законопроект, който държи протестиращите финансово отговорни за щетите, причинени по време на улични демонстрации.
Той многократно е приписвал насилието на „чуждестранни фактори“ и е обвинявал както Русия, така и Иран в разпространяване на онлайн дезинформация.
Протестите, при които бяха ранени над 350 души, намалиха интензивността си през последните дни, отбелязва още АФП.