„Ситуацията в Сърбия и тази в Албания са две реалности, които нямат нищо общо една с друга. Можете да констатирате това, като сравните позицията на ЕС спрямо развитията в Сърбия с позицията спрямо големите промени, които Албания е постигнала тази година. Това са две напълно различни реалности, независимо от опитите за обединяването им в полза на дневен ред, който не принадлежи нито на ЕС, нито на правителството (на Албания), а е дневен ред на онези, които искат да свалят правителството чрез насилие“, заяви Рама.
Той каза, че Албания е изправена пред хибридна война и според него чуждестранни фактори не искат страната да напредва към членство в ЕС.
„Участието на чуждестранни фактори – от юни и до днешните протести – е реално. (...) Никога не съм казвал, че протестите са организирани от Иран, но съм казвал, че ръцете на престъпния режим в Техеран са там (на протестите в Албания – бел. ред.), на булеварда, и това са факти“, заяви Рама.
Министър-председателят заяви, че сам е направил разлика между мобилизацията на гражданите през юни (т.нар. „Фламинго революция“ – бел. ред.) и това, което нарече „последвалата деградация на булеварда в арена на свраки и гарвани“. Според него втората мобилизация е била белязана от насилие от самото си начало заради употребата на камъни и самоделни запалителни бомби, като същевременно е настоявала за оставката му и е отхвърляла възможността за диалог.
По негови думи правителството е предприело стъпки по отношение прозрачността и е разгледала директно въпроси, свързани с икономическия аспект на притесненията на хората като намаляване на цените на потребителската кошница и намаляване на данъка върху продажбите на горивата. Той каза, че албанското правителство продължава да изпълнява задълженията си и да работи за европейската интеграция на страната.
Протестите в Албания започнаха в Тирана на 13 октомври на фона на недоволство от лошите условия в университетите, високите разходи за висше образование, недостатъчната финансова подкрепа за студентите и ограничените перспективи за работа след дипломирането. През последните дни демонстрациите преминаха през периоди на ескалация и относително спокойствие.
Демонстрациите бързо прераснаха в антиправителствени прояви с призиви за оставката на премиера Еди Рама и създаването на техническо (служебно) правителство. Последваха сблъсъци с полицията, палежи и щети по обществени сгради и бизнеси, а стотици участници бяха задържани.
На 18 октомври Еди Рама обвини Русия, Иран, крайнолявото движение „Антифа“, политически и религиозни екстремисти, както и лидера на опозиционната Демократическа партия на Сали Бериша, като част от сложна мрежа за влияние, която подстрекава протестите в страната с цел предизвикване на насилие и разпространяване на дезинформация.
Рама изрази готовност да седне на разговор с всеки, който иска да изложи позициите си. Премиерът подновява поканата си всяка сутрин със символична маса пред сградата в центъра на Тирана, където се помещава кабинетът му, на която са наредени табелки „диалог“ – нещо, което протестиращите към момента отхвърлят.