Шмит изрази позицията си по време на дискусия в Берлин, организирана от Европейската академия по повод годишнината от парафирането на Дейтънското мирно споразумение. Във фокуса на разговора бяха политическата ситуация в Босна и Херцеговина, резултатите от неотдавнашните избори в страната и възможното отражение на промените в Сърбия върху отношенията между Сараево и Баня Лука.
Според Шмит перспективите за отделяне на Република Сръбска са намалели, макар въпросът да не е окончателно отпаднал от политическия дневен ред. Той посочи, че съществува риск от организиране на референдум за отделяне още през следващата година, но изрази съмнение, че населението на Република Сръбска би подкрепило подобна инициатива. Бившият президент на федеративната единица Милорад Додик от години оспорва държавното единство на Босна и Херцеговина и периодично заплашва с отделяне на Република Сръбска, като през юни 2024 г. обяви, че е готов документ за "мирно отделяне", припомня региоалната телевизия Ен1.По думите на Шмит възможностите за политическа промяна в Босна и Херцеговина по подобие на случващото се в Сърбия са ограничени заради по-слабото и разединено гражданско общество. В Сърбия то е значително по-силно, отбеляза Шмит, като все пак посочи, че вижда определени предпоставки за промяна и в Босна и Херцеговина.
Бившият върховен представител предупреди и за липсата на напредък по европейската интеграция на страната. Той се позова на последния доклад на Европейската комисия, който според него очертава неблагоприятна картина, както и на доклад на ООН във връзка с удължаването на мандата на военната мисия на ЕС ЕУФОР "Алтея", според който международното военно присъствие все още е необходимо за запазването на мира.
"Никоя държава не може да стане член на Европейския съюз, ако ООН прецени, че тя представлява заплаха за международния мир", заяви Шмит.
Ръководителят на отдела за Западните Балкани в германското външно министерство Нилс фон Редекер също определи Босна и Херцеговина като една от страните кандидатки, които са най-далеч от членство в ЕС. Той посочи Черна гора като държава в най-напредналата група в процеса на разширяване, докато Босна и Херцеговина остава значително по-назад.
Посланикът на Босна и Херцеговина в Германия Дамир Арнаут от своя страна заяви, че политически блокади възпрепятстват реформите и хармонизирането на законодателството с европейските стандарти. Според него част от политиците нямат интерес от присъединяване към ЕС, тъй като това би ги изложило на разследвания и евентуално наказателно преследване.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.Службата на върховния представител в Босна беше създадена с Дейтънското мирно споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ, което сложи край на етническата война от 1992-1995 г., припомня Асошиейтед прес. Върховният представител има правомощията да променя закони и да сменя длъжностни лица, за които се смята, че възпрепятстват усилията за следвоенно помирение. Кристиан Шмит, който заемаше поста от август 2021 г., обяви през май, че се оттегля по лични причини, и поиска от Съвета за прилагане на мира да започне процедура по избор на негов наследник. По-късно той призна, че за решението му е допринесъл натиск от страна на САЩ.